Казвам „пациенти“ защото, не пестейки излишна скромност, Ясновидеца се вживяваше като доктор. Не само се вживяваше но си и вярваше, което пък нерядко бе източник на комични слухове по негов адрес. Въпреки всички негови слабости ще кажем, че той бе добър по душа и ведър човек. Това му качество не след дълго стана причина да се превърне в най-близкия приятел и съприказчик на Ламбо от целия театрален колектив. Темите им на разговор бяха най-разнообразни и по форма неизчерпателни. Заплатите им в театъра бяха едни от най-мизерните. Тази тема бе всъщност и най-дискутираната от всичките които ги занимаваха през свободното време.
Постепенно Ламбо свикна да носи тежката двойна стълба с която сменяваше неизчерпаемото количество изгорели електрически крушки по всичките му там зали, коридори, мазета и гримьорни. Свикна и с безкрайните изтощителни вечерни дежурства. Те правеха работния му ден на 11–12 часов. Свикна и с опасните бродения в мрачните тъмни подземия на театъра където се намираха главните електрически съоръжения. Научи и всички тайни места на огромната сграда, както и местата за скрита плътска любов на някои поувлечени артисти.
Когато Ясновидецът нямаше „пациенти“, те двамата не рядко се озоваваха на покрива на високата сграда. Наблюдаваха омаяни града, хорския поток и високите скали на близката планина.
За един такъв поглед си заслужаваше да изкатерят прогнилите метални стълби, минавайки по опасни первази, качвайки се на едва що не спрели разнебитени асансьори.
Другото любимо място на Ламбо беше при тон-оператора, Гошето. Седнал на стола до него, той с благоговение наблюдаваше работата му с големите професионални магнетофони, настройките на звуковите ефекти и пред премиерните подготовки. Гошето свикна с него и винаги когато го видеше му пускаше по някой хубав запис на класическо произведение. Ламбо особено много обичаше класиката.
Всъщност той обичаше всякаква хубава и нежна музика, отговаряща на настройката на чувствителната му душа. Отбиваше се и при осветителният пулт на Мишо. Това обаче бе твърде опасно място. Изискваше се абсолютно пазене на тишина и не само това. В повечето случаи там се задържаше директорката, често изпълняваща ролята на режисьор на театралните постановки. Тя бе сприхава и нервна жена, вдъхваща респект в целия театрален колектив. В началото Ламбо го беше много страх от нея. Постепенно обаче разбра че тя е един талантлив и работлив човек. Това премахна всякакви прегради и той започна да гледа на нея с подобаващото уважение и внимание. Тя бе всъщност и човека който го назначи на работа.
Не можа да свикне обаче с едно, с мръсните номера на двамата си колеги. Куцото Пиле беше постоянно пиян. Когато по някаква случайност се окажеше трезвен, тогава пък го мореше жесток махмурлук. Ръцете му трепереха и на практика не можеше да свърши каквато и да е свястна работа. Държеха го само защото бе, подобно на Ясновидеца, един от най-старите работници в театъра. Естеството на задълженията на Ламбо бяха такива, че в повечето случаи не можеше да се извършват без колегиалната помощ на втори човек.
Куцото Пиле по принцип не му отказваше. Друг бе въпроса, че не винаги бе в състояние да му помогне.
Веднъж се наложи да подмени един прекъсвач в театралните подземия. Имаше нужда само от някой който да му осветява мястото на работата. Нищо и никаква помощ, погледнато от всяка гледна точка. Случи се така, че Куцото Пиле беше горе долу в нормална човешка форма. Тръгнаха към подземието. Ламбо носеше прекъсвача под мишница. Куцото Пиле вървеше отпред и осветяваше пътя. Прескочиха няколкото препречени греди и в един ъгъл откриха таблото. Ламбо се залови за работа.
Светлото петно на фенерчето непрекъснато трепкаше и все не можеше да се установи върху работното място, където ръцете на електротехника шареха и монтираха прекъсвача. В един момент той се изправи и изнервено подвикна.
— Ама не светиш добре! Я ела от тая страна, че ръцете ми премаляха.
Започна отново. Остана само да завие един нищо и никакъв болт, когато светлинния лъч на фенерчето изведнъж литна нагоре и се загуби в хаоса от стоманени въжета. В настъпилия мрак отвертката на Ламбо се отплесна и долепи съседния фазов проводник. Лумна голямо огнено кълбо което за миг ги ослепи и отхвърли назад. Ламбо отскочи по инстинкт и се блъсна в колегата си. Двамата загубиха равновесие и паднаха по гръб на циментовия под.