При падането Куцото Пиле беше угасил светлината. Няколко безкрайни минути двамата седяха и не смееха да мръднат. В тишината се чуваше само тракането на зъбите на Куцото Пиле и пресекливия дъх на Ламбо. Страхът от късото електрическо съединение бе шокирал и сковал и двамата.
— Какво правиш бе нещастник? Къде светиш на майната си? — едва поемащ дъх изруга Ламбо.
— Плъ, плъ… — изфъфли Куцото, захвърли фенерчето и с неподозирана за него енергия закуца към изхода.
Ламбо го изпсува на глас, наведе се, напипа фенерчето, запали светлината и внимателно и треперещи ръце завърши започнатата работа. От този момент той и не посмя да моли Куцото Пиле за помощ.
Събитието не мина обаче безметежно. Неочаквано плъзна слух, че Ламбо бил некадърен, че подложил колегата си на опасност, че не знае правилата за безопасна работа. „Достоверните факти“ разпространяваше Куцото Пиле, а Мадамата до туряше от себе си грижливо подправени колоритни окраски на събитието.
За Ламбо небето започна да се стъмва. Където и да минеше усещаше любопитни погледи на околните приковани върху себе си. Актьорите, доскоро безразлични, сега започнаха да го заглеждат внимателно. От прозрачен, той се превърна в техните очи на некадърно техническо нищожество.
Минаха няколко месеца. Наближаваше Коледа. Предстоеше една голяма коледна ваканция за целия театрален колектив. Неочаквано свиха едни люти студове. Настъпиха и големи промени в ръководния театрален състав. Дошлата на власт партия направи партийно прочистване. Работливата директорка-режисьор бе уволнена по партийно усмотрение и трябваше да замине за София. На нейно място силната партия назначи за директор един върлинест актьор от младото театрално поколение. Малко по-късно Ламбо узна, че този актьор и Мадамата бяха много близки. Какво ги свързваше така и не можа да разбере. Разбра го след инцидента с дизеловия агрегат.
Мадамата служебно беше натоварен да се грижи за техническата поддръжка на агрегата. Вниманието му обаче не бе насочено към повереното му техническо съоръжение, а към разкачените неизползвани електродвигатели.
В моменти когато вървяха спектакли, той ловко ги демонтираше и изнасяше един по един. Товареше ги на личния си автомобил, предвидливо паркиран до една малка задна врата на театъра. Изнасяше ги така ловко, че никой не можеше да го види. Случаят с дизеловия агрегат беше много прост. Мадамата беше забравил да източи водата от него и когато всички се върнаха от коледна ваканция се установи, че лютия студ бе спукал двигателния работен блок. Просто водата се бе превърнала в лед, а леда разширявайки се бе погребал надеждите на театралите да имат резервно електрозахранване.
Няколко дни Мадамата ходи като болен. Щетите бяха за хиляди левове.
След това някак бързо се успокои и дори започна да пуска шеги ни в клин ни в ръкав на тая тема. Ламбо малко късно разбра номера. Разбра го когато новият директор го извика и му поиска обяснение за щетите. С възмущение узна, че той — електротехника е най компетентния по дизел-агрегатните въпроси и поради този факт и моралния отговорен за случилото се. Никакви възражения не помогнаха. Така, на бърза ръка, той се оказа виновен за немарливостта на Мадамата.
Тежки мисли го налегнаха. Тези, двамата свои колеги, и при най-добро желание, вече не можеше да гледа пред очите си. Подлото им и мизерно поведение го възмущаваше до дъното на душата, но нищо не можеше да стори. Заседя се при Ясновидеца. Вече не наблягаше на работата така старателно както в началото. Всичко му стана безразлично. Вълнуваха го само театралните спектакли които можеше да гледа безплатно. Щом започнеха, сядаше някъде отзад и се пренасяше в театралното действие. То му отвличаше вниманието от грубите и мръсни шеги, от злобата и ненавистта на двамата му колеги. Работата му в театъра стана отегчителна, неприятна и безразлична.
Ясновидецът, психологически професионално отгатна състоянието му и се опитваше да го разсее с нови и интересни истории които начаса съчиняваше и пускаше в ход щом видеше отчаяното му лице. Гошето-тон оператора също му съчувстваше. Дори му подари един хубав, но повреден чешки грамофон.
В театъра имаше една възрастна учителка — пенсионерка. Тя работеше като чистачка. Нищожната и пенсия едва и позволяваше да свързва двата края. Като узна за случая, тя го изчака в един коридор и дълго му говори за трудностите на живота, за злия дух вкоренен в хората. Ламбо я гледаше замислен в очите и там четеше дълбоката философия на патилия интелигентен човек. Тя като че ли надникна в душата му и направи онова което никой от окръжаващите го не успяха. Вдъхна му вяра в доброто и в живота.