Тошко, със сияйно лице, бе хванал нежно любимата си през кръста и танцуваше прехласнат по празничната сцена. Публиката ръкопляскаше в такт с мелодията. Тук там се разнесоха възгласи на по-емоционалните театрални зрители. Нежната мелодия политваше леко нагоре, плуваше във въздуха като бяла гълъбица в утринна небесна синева и пораждаше радост и възторг в десетките сърца.
Гошето долови някакво движение зад себе си. Обърна се и плесна с ръце. Вдигнал засмяно, замечтано лице към тапицирания таван, затворил унесено очи, протегнал ръце встрани, щракайки с пръсти Ламбо танцуваше. Мрачното настроение което допреди малко го гнетеше се бе стопило. Спектакълът бе изтрил като с вълшебна пръчка всички натрупани огорчения и тровещи обиди. Нежната песен пречистваше лечебно душата му, вливаше му възторг и сила.
В тоя върхов момент, Ламбо прегръщаше и се отдаваше на оная, вродена във всеки от нас, любов към живота и щастието.
— Гоше, дай му зор бе майка му стара! — пророни с треперещ глас изтерзания електротехник.
Гошето, усмихнат протегна ръка и завъртя копчето на усилвателя. Салонът се изпълни с живот и ликуване. Публиката ръкопляскаше и потропваше с крака по износения мокет. Някакво малко момиченце се бе отделило от майка си и се въртеше усмихнато, досами сцената, поглеждайки от време на време танцуващите актьори. След това спираше, изпляскваше с ръчици и отново се завърташе. Възрастната учителка, обезсилена, подпряна на изходната врата, тихо плачеше.