— Нека се бият, нека се бият, нека се бият… — И отново бързо се скри зад дървото.
— А аз смятах, че това е пикник — жално рече Беззащитното Сираче.
Всички така смятахме, помисли си Лодж.
Въпреки че още преди началото на представлението можеше да заложи главата си, че пикникът няма да продължи дълго.
— Бъдете добър да изберете оръжието — с пресилена любезност се обърна Злодеят към Хубавеца. — Пистолети, ножове, мечове, бойни брадви…
Трябва нещо смешно, помисли си Лодж. Трябва да се предложи нещо смешно и несериозно.
И застави Франта да произнесе:
— Вили. От разстояние три крачки.
На екрана, тананикайки си гуляйджийска песничка, долетя Прелестната Девойка. Съдейки по възбудения й вид, тя вече бе успяла прилично да се зареди.
Но като вижда Философа, по чиято жилетка течеше гъша мазнина, Злодея, стиснал във всяка ръка по един пистолет, и Красивата Курва, подрънкваща с брилянтената огърлица, тя се спря като закована и попита:
— Какво става тук?
Бедният Философ най-после се раздели със стойката „мирно“ и със самодоволна усмивка удовлетворено потри ръце.
— Каква приятна задушевна обстановка! — радостно възкликна той, излъчвайки братска любов към околните. — Най-после деветимата се събрахме…
Седящата в зрителната зала Елис Пейдж скочи от мястото си, хвана се с ръце за главата, стисна с длани слепоочията си и затваряйки очи, истерично запищя…
5
На екрана имаше не осем персонажа, а девет. Персонажът на Хенри Грифис участваше в представлението наравно с останалите.
— Побъркали сте се, Бейярд — каза Форестър. — Ако човек умре, значи е мъртъв. Не се наемам да преценявам дали след смъртта напълно се прекратява съществуването му, но ако е умрял, човек все пак продължава да съществува, вече на друго ниво, в друга плоскост, в друго състояние, в друго измерение. Нека теолозите или спиритистите използват каквато си искат терминология, отговорът на този въпрос при всички е един.
Лодж кимна в знак на съгласие.
— Ловя се за сламката. Прехвърлих всички възможни варианти. Знам, че Хенри е умрял. Знам, че мъртвите не оживяват. И въпреки всичко трябва да се съгласите, че е съвсем естествено, ако при такива обстоятелства в главата ми се разхождат най-невероятни мисли. Трудно ни е напълно да се избавим от суеверията — много са жизнени.
— Ако сега оставим ситуацията без контрол, взривът е неминуем — каза Форестър. — В момента, когато това стана, те вече се намираха в състояние на крайно нервно напрежение — тук са и съмненията в целесъобразността и възможността за решаване на проблема, над който отдавна и безуспешно се блъскат, и различните конфликти и неуредици, неизбежни в случая, когато девет души в продължение на дълги месеци живеят и работят рамо до рамо, плюс неврозата от типа на клаустрофобията. И всичко това ден след ден нарастваше и се изостряше. Наблюдавах този разрушителен процес със затаен дъх.
— Да предположим, че сред тях се е намерил някой шегаджия, който е подменил Хенри — каза Лодж. — Какво ще кажете за това? Изведнъж някой от тях започва да управлява не само своя персонаж, но и персонажа на Хенри, а?
— Човек не може да управлява повече от един персонаж — възрази Форестър.
— Но кой все пак пусна кита в езерото?
— Правилно. Обаче този кит бързо изчезна. Подскочи няколко пъти и изчезна. На този, който го е създал, не са му достигнали сили да го поддържа повече на екрана.
— Декорацията и реквизита измисляме заедно. Защо някой от нас да не може незабелязано от другите да отклони от оформлението на Спектакъла всичките си мисли за два персонажа?
Върху лицето на Форестър се изрази съмнение.
— Разбира се, по принцип това е възможно. Но тогава вторият персонаж почти сигурно ще бъде дефектен. А вие забелязахте ли дори най-малка странност в някой от персонажите?
— За странностите не знам — отговори Лодж, — но Извънземното Чудовище се криеше…
— Това не е персонажът на Хенри.
— Откъде сте толкова сигурен?
— Хенри не беше човек, който ще направи свой персонаж Извънземното Чудовище.
— Добре, да допуснем. Тогава кой бе неговият персонаж?
Форестър раздразнено плесна с длан по ръчката на креслото.
— Вече ви казах, Бейярд, че не знам кой от тях стои зад едно или друго действащо лице от Спектакъла. Опитах се да подбера за всеки подходящ персонаж, но нищо не се получи.
— Ако знаехме, много по-лесно бихме решили тази загадка, най-вече…
— Най-вече, ако знаехме кой от персонажите принадлежи на Хенри — довърши Форестър.
Той стана от креслото и закрачи из кабинета.