— Тук възниква семантично объркване — забеляза Форестър. — Ние, живите същества, използваме определени термини, влагаме в тях свой специфичен смисъл и не можем да ги съпоставяме с термини, които имат общ смисъл за цялата Вселена, дори да ги познавахме.
— А тях естествено не знаем — каза Елън Грей. — Може би в разбиранията ви да има зрънце истина, особено ако изводите, до които е стигнал Хенри, съответстват действително на положението на нещата.
— Внимателно ще изучим записките на Хенри — мрачно каза Лодж. — Крачка по крачка ще проследим целия ход на мисълта му. Аз лично смятам идеята му за погрешна, но не можем веднага да я отхвърлим — кой знае, а ако изведнъж се окаже прав?
— Искате да кажете, че дори той да се окаже прав, работата ни няма да спре?! — избухна Сифърд. — Че за достигането на поставената пред нас цел смятате да използвате дори такова унижаващо Човека откритие?
— Разбира се — каза Лодж. — Ако животът наистина се окаже симптом на заболяване и старческо обезсилване на материята, какво пък, нека да е така, с това нищо не може да се направи. Както справедливо забелязаха Кент и Елън, смисълът на нашите термини е твърде специфичен и зависи от категориите, с които мислим. Защо не може да се допусне, че за Вселената смъртта е това, което… което за нас е животът? Ако Хенри е прав, той е открил онова, което е съществувало винаги от сътворението на света.
— Не разбирате какво говорите! — Извика Сифърт.
— Грешите! — отвърна му Лодж. Просто не сте добре с нервите. Вие и някои от останалите. И аз вероятно. Или всичките. Овладял ни е и ни управлява страхът — за вас това е страхът от възложената ви работа, а за мен — страхът, че тя няма да бъде свършена. Уловени сме в капан и блъскаме главите си в каменната стена на собствената си съвест и нравствени норми. Ако бяхте сега на Земята, нямаше да ви измъчва така подобна идея. Може би в началото щяхте малко да се постреснете, но ако ви докажат, че предложението на Хенри е правилно, благоприлично щяхте да го преглътнете и да продължите да търсите първопричините за това заболяване и разпадане на материята, което наричаме живот. А самото откритие щяхте да приемете само за сведение, то само щеше да разшири кръга на знанията ви и толкова. Но намирайки се тук, вие си блъскате главите в стената и пищите от страх.
— Бейярд! — извика Форестър. — Спрете! Не смейте…
— Ще посмея — отряза го Лодж. — И няма да спра. Повръща ми се от техните вайкания и стенания. Уморих се от тези разглезени отпуснати фанатици, които сами са се довели до състояние на фанатично изстъпление, грижливо отглеждайки в себе си измислени, безпочвени страхове. За да се справим с работата си, са необходими мъже и жени, притежаващи остър ум и твърда воля. За такава работа се изисква огромна смелост и висок нравствен интелект.
Устните на Крейвън бяха побелели от ярост.
— Но ние вече сме работили! — извика той. — Дори тогава когато против това въставаха всичките ни чувства, даже тогава когато представите ни за порядъчност и етика, нашият разум и религиозен инстинкт ни призоваваха да зарежем тази работа, все пак продължавахме да я вършим. Не се заблуждавайте, че ни е въодушевявала вашата палячовщина.
Форестър удари с юмрук по масата.
— Прекратете този спор! — настоя той. — Да си гледаме работата…
Крейвън, все още блед от гняв, се облегна на стола си. Сифърд продължи да свива и да разтваря юмруците си.
— В записките на Хенри е формулиран изводът му — каза Форестър. — Макар че това едва ли може да се смята за извод. По-добре да наречем заключението му хипотеза. Какво според вас трябва да правим с нея? Да не й обръщаме внимание, да я пренебрегнем или все пак да проверим доколко тя е правилна?
— Смятам, че трябва да я проверим — заяви Крейвън.
— Това е хипотеза на Хенри. Но той умря и не може да защити идеята си. Наш дълг е да проверим правилността на предположението му, той заслужава това.
— Ако подобна хипотеза изобщо се поддава на проверка — забеляза Мейтлънд. — На мен лично ми се струва, че тя по-скоро се отнася до философията, отколкото до конкретните науки.
— Философията върви ръка за ръка с всички конкретни науки — каза Елис Пейдж. — Не трябва да се отказваме от проверката на хипотезата на Хенри само защото на пръв поглед ни изглежда много сложна.
— Какво общо има тук сложността — възрази Мейтлънд.
— Исках да кажа… Е, по дяволите всичките тези разсъждения, дайте по-добре да се заемем с нейната проверка.
— Съгласен съм — каза Сифърд. Той бързо се обърна към Лодж. — Но ако проверката даде положителни резултати или поне някакви доказателства в полза на правилността на тази хипотеза, ако не съумеем напълно да я опровергаем, веднага прекъсвам работата. Предупреждавам ви съвсем официално.