— Съвестта на човечеството — каза Селският Хубавец.
Лодж неволно се опита да стане.
„НЕ СЪМ МУ ЗАПОВЯДВАЛ ДА ПРОИЗНАСЯ ТАЗИ ФРАЗА! ТОЙ ГО НАПРАВИ ПО СВОЙ ПОЧИН, БЕЗ МОЯТА ЗАПОВЕД. В МЕН ПРОСТО ВЪЗНИКНА ТАКАВА МИСЪЛ И ТОЛКОВА. БОЖЕ МИЛОСТИВИ, САМО ПОМИСЛИХ ЗА ТОВА, САМО ПОМИСЛИХ!“
Сега той знаеше причината за необичайността на днешното представление. Най-после беше разбрал в какво се изразява странността на персонажите.
Те не бяха на екрана! Те стояха на сцената, на тесните подиуми пред екрана!
Те. Вече не проектирани върху екрана въображаеми образи, а същества от плът и кръв. Създадени от мисълта марионетки, които внезапно оживяха.
Той замръзна, замръзна и замря, изведнъж напълно осъзнал, че само със силата на мисълта — силата на мисълта в съчетание с тайнствените и безгранични възможности на електрониката — Човекът бе сътворил живот!
— Нов подход — каза тогава Мейтлънд.
О, Господи! Нов подход!
Бяха претърпели крах в работата си, но бяха удържали поразителна победа, играейки си в свободното време, и сега ще отпадне необходимостта от особени групи учени, правещи изследвания в тази мрачна област, където живото незабелязано преминава в мъртво, а мъртвото — в живо. За да създадат човек чудовище, е достатъчно само да седнат пред екрана и да го измислят — кост след кост, косъм след косъм, мозъка му, вътрешностите, особените свойства на организма и така нататък. Така ще се появяват на бял свят милиони чудовища за заселване на онези планети. Но тези чудовища ще бъдат хора, защото те по предварително разработен проект ще бъдат сътворени от братята си по разум, човешките същества.
Приближаваше мигът, в който персонажите ще слязат от сцената в залата и ще се смесят със зрителите. Как ще се държат техните творци? Ще обезумеят от ужас, ще запищят или ще изпаднат в буйна лудост?
Какво той, Бейярд Лодж, ще каже на Селския Хубавец?
Какво той изобщо може да му каже?
И, а това е много по-важно, за какво ще разговаря с него самият Хубавец?
Лодж нямаше сили да помръдне, не можеше да промълви нито дума или поне с вик да предупреди останалите. Седеше като вкаменен в очакване на мига, когато от сцената те щяха да се спуснат в залата.