— Никога няма да направим това откритие, Бейярд. Не използваме правилна методика и работим в неправилна посока. Необходимо ни е да погледнем на проблема по нов начин.
— А как? — повиши глас Сифърд.
— Не знам — каза Мейтлънд. — Ако знаех…
— Джентълмени — намеси се Лодж.
— Извинете — наведе глава Сифърд, — нещо не съм наред с нервите.
Лодж си спомни, че Сюзън Лоурънс, застанала до него на прозореца, докато гледаше безжизнената унила повърхност на търкалящата се в пространството скална отломка, на която те се бяха приютили, бе казала: „Не е искал да живее повече. Страхувал се е да живее.“
Какво е имала предвид? Това, че Хенри Грифис е умрял от страх? Че е умрял, защото се е страхувал да живее?
Може ли психосоматичният синдром да бъде причина за смъртта?
4
Когато се преместиха в театралната зала, напрежението на намаля, въпреки че всички, проявявайки завидна сила на волята си, на пръв поглед се държаха леко и свободно. Разговаряха за незначителни неща и се правеха, че нищо не ги тревожи, а Мейтлънд дори се опита да се пошегува, но неуместната му шега мъчително предаде Богу дух, смазана от фалшивия смях, с който реагираха останалите.
Кент греши, помисли си Лодж, чувствайки как ужасът го залива. В тази идея има смъртоносен психологически заряд. Достатъчен е незначителен тласък и ще започне верижна реакция, която може да доведе до разпадането на групата им. А ако групата се разпадне и престане да съществува като единно цяло, ще се превърне на прах целият дългогодишен труд, годините на обучение, месеците, необходими за създаването на навици за съвместна работа, като се изключи непрекъснатата, нито за миг неспираща борба за създаване на добро настроение, за да не се хванат за гушите. Ще изчезне сплотяващата ги вяра в колектива, която през тези месеци постепенно смени индивидуализма, ще бъде разрушен отлично сглобеният механизъм за спокойно сътрудничество и съгласуваност на действията, ще се обезцени значителна част от вече извършената работа, защото никои други учени, дори най-квалифицираните, няма да могат в движение да поемат щафетата на своите предшественици, дори ако имат на разположение всичките материали с резултатите от изследванията, проведени от онези, които са работили преди тях.
Една стена от помещението бе заета от изпъкнал екран, пред който минаваше тясна, яркоосветена сцена.
А зад екрана, скрити от погледите, причудливо преплели тръбите си, бяха генераторите, звуковъзпроизвеждащите устройства и компютрите — чудо на техниката, въплъщение на мисълта и волята им в зрими, движещи се образи, които сега ще изникнат на екрана и ще заживеят свой живот. Марионетки, помисли си Лодж, но марионетки, създадени от човешката мисъл и притежаващи странна, плашеща човечност, която вечно не е достигала на изрязаните от дърво фигурки.
Някога Човек е творил само с ръцете си, обработвал е късове кремък, правел е лъкове, стрели, битови предмети, по-късно е изобретил машини, станали като че ли придатък на ръцете му, и тези машини започнали да произвеждат изделия, които не могат да бъдат произведени ръчно, а сега Човек създаваше не само с ръце и с машини, но и с мисълта си, въпреки че трябваше да използва сложна апаратура, която да материализира мозъчната му дейност.
Ще дойде ден, помисли си Лодж, когато единственият съзидател ще стане човешкият мозък — без посредничеството на ръцете и машините.
Екранът замига и върху него се появи дърво, след това още едно дърво, пейка, езеро с патици, на втори план някаква статуя, а в далечината, полускрити от клоните на дърветата, се мержелееха неясните контури на високи градски здания.
Точно на тази сцена вчера вечерта те прекъснаха представлението. Персонажите на Спектакъла бяха решили да си устроят пикник в градския парк, пикник, който почти сигурно щеше да трае само няколко мига, докато някому не хрумне да го превърне в нещо друго.
Но може би днес пикникът ще си остане пикник, помисли си с надежда Лодж, и те ще завършат сцената до края, ще разиграват Спектакъла спокойно, без обикновената разпаленост, обуздавайки фантазията си. Именно днес са недопустими всякакви неочаквани промени на действието, всякакви сътресения, защото да се помогне на персонажа да се измъкне от лабиринта на нелепите ситуации, които възникват при внезапното изменение на сюжета, е необходимо значително умствено напрежение, а това в тази постановка може да доведе до тежки психически нарушения.
Така стана, че днес ще бъдат с един персонаж по-малко и много зависи от това, кой от тях ще отсъства.
Засега сцената бе празна и приличаше на внимателно изрисуван с маслени бои пейзаж в приглушени тонове, с изображението на кътче от пролетен парк.