Защо не започват? Какво чакат?
Нали се погрижиха да оформят сцената. Какво още чакат?
Някой от зрителите измисли вятър — чу се шепотът на клоните, а повърхността на езерцето се набръчка.
Лодж създаде във въображението си образа на своя персонаж и го въведе в екрана, съсредоточавайки мисълта си върху тромавата му походка, сламката, стърчаща от устата му и обраслия с къдрави кичури врат.
Някой друг трябва да започне. Няма значение кой…
Селският Хубавец се засуети и се отдръпна назад, изчезвайки от екрана. След секунда се появи отново, носейки голяма плетена кошница с капак.
— Съвсем бях забравил за кошницата — съобщи той с глуповата срамежливост на селски жител.
В тъмната зала някой се изкикоти.
Слава Богу! Изглежда, всичко върви нормално. ХАЙДЕ ИЗЛИЗАЙТЕ ДЕ, КОЙ Е ТАМ ОЩЕ!
Върху екрана се появи Бедният Философ — изключително преставителен мъж без нито една положителна черта в характера. Импозантната му външност, гордата осанка на сенатор, пъстрата му жилетка и дългите сиви къдрици бяха параван, зад който се криеше скитник, безделник и рядко срещан лъжец.
— Приятелю мой — каза той. — Скъпи мой приятелю.
— Не съм ти никакъв приятел — заяви Селският Хубавец. — Виж, ако ми върнеш тристата долара, тогава ще видим.
АМА ИЗЛИЗАЙТЕ НАЙ-ПОСЛЕ ДЕ, КОЙ Е ТАМ ОЩЕ!
Появиха се Красивата Курва и Приличният Млад Мъж, който като че ли всеки момент щеше да бъде ужасно разочарован.
Селският Хубавец клекна насред ливадата, отвори кошницата и започна да изважда от нея храна — пушен бут, дива патица, сирене, буркан с конфитюр, кутия маринована селда, термос.
Красивата Курва кокетно му намигна и разлюля бедра. Селският Хубавец прихна и бързо навеждайки глава, скри лицето си.
Кент викна от залата:
— Само така! Унищожи го!
Всички се разсмяха.
ТОВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЩЕ ОПРАВИ НЕЩАТА. ВСИЧКО СЕ НАРЕЖДА.
Ако зрителите започнат да си разменят шеги с действащите лица от Спектакъла, работите непременно ще се оправят.
— Не го измисли лошо, глупако — отвърна Красивата Курва. — Ще го запомня.
Тя тръгна към Хубавеца.
Хубавецът, все още не вдигнал глава, продължаваше да вади от кошницата всевъзможни неща — толкова много, че едва ли биха се побрали и в десет такива кошници.
Купища салами, планини от шницели, хълмове от бонбони… И накрая извади от кошницата брилянтена огърлица.
Красивата Курва изкрещя от възторг и като лешояд се хвърли към огърлицата.
Междувременно Бедният Философ бе откъснал кълка от дивата патица и ту отхапваше от нея, ту я размахваше във въздуха, за да подсили впечатлението от високопарните цветисти фрази, които като неудържим поток се лееха от устата му.
— Приятели мои — ораторстваше той, нагъвайки кълката. — Приятели мои, колко е уместно и естествено… Повтарям, сър, колко е уместно и естествено, когато близки приятели се срещат в такъв наистина прекрасен пролетен ден, за да се насладят заедно от общуването с ликуващата природа, да намерят за срещата си дори в самото сърце на този безсърдечен град толкова уединен и тих кът…
Ако имаше възможност, щеше да разтяга локуми до безкрайност. Но сега, отчитайки напрегнатата обстановка, бе необходимо на всяка цена да се спре това словоблудство.
Някой пусна в езерото малък, но твърде пъргав кит, който с поведението си напомняше повече на делфин, та този кит изскачаше от водата, описвайки във въздуха изящна дъга, и плашейки плаващите в езерото патици, се скриваше за кратко време под водата.
Тихо, стараейки се да не привлече вниманието върху себе си, на екрана изпълзя Извънземното Чудовище и се скри зад едно дърво. Беше напълно ясно, че това не е за добро.
— Пазете се! — извика някой от зрителите, но актьорите изобщо не го чуха. Понякога те проявяваха невероятна тъпота.
На екрана подръка с Мустакатия Злодей излезе Беззащитното Сираче (и това също не предвещаваше нищо добро), а след тях шестваше Представителят на Извънземното Дружество на Цивилизациите.
— Къде е нашата Прелестна Девойка — попита Мустакатият Злодей. — Като че ли всички сме заедно, само нея я няма.
— Ще се появи — каза Селският Хубавец. — Преди малко я видях в кръчмата да се налива с джин…
Философът прекъсна витиевата си реч на половин изречение, а кълката замря във въздуха. Посребрените му коси ефектно се изправиха и той рязко се обърна към Селския Хубавец.
— Вие сте простак, сър! — провъзгласи той. — Такова нещо може да каже само един простак.
— А на мен ми е все едно — заяви Хубавецът. — Дрънкай каквото си искаш, щото аз съм прав, а не ти.