Започна да опитва ключовете.
Вратата се отвори на четвъртия опит и Пътнам завъртя топката бавно, като я бутна навътре. Отзад наистина имаше стълбище, тесни и ниски дървени стъпала, покрити с килим от сив прах. Високите стени бяха също от дърво, а от една тръба, която минаваше по дължина в средата на скосения таван се подаваха две голи крушки, останали от памтивека. Той се вгледа в мрачината зад стълбите. Досети се, че сигурно е било страничен вход към театъра, сигурно стълбището е било използвано от сценични работници и доставчици. Започна да се изкачва. Нямаше перила и това го караше да се чувства малко нестабилен, но се подпря на стените. Взимаше стълбите по две наведнъж.
Спря на горната площадка. Тук насреща му се простираше коридор, който очевидно пресичаше цялата дължина на сградата и спираше някъде над бутика или магазина за дрехи, или пък бижутерийния магазин отзад. Беше тъмен, осветен единствено в този край от светлината на книжарницата под него, но другият тънеше в пълен мрак. В тази тъмнина се виждаха по-плътни петна и той определено имаше чувството, че съществуват врати, които водят от коридора към други помещения. Беше твърде тъмно, за да се увери, че наистина е така, затова забърза пак към долния етаж, взе фенерчето си изпод тезгяха и изтича обратно.
След като пак изкачи стълбите, запали фенерчето и освети с лъча му коридора. Имаше каси, но без врати и той мина през най-близката до него. Жълтият лъч на фенера му заигра по голи стени, прашен радиатор и зазидан с тухли прозорец. В далечния ляв ъгъл имаше още една врата. Той прекоси дъсчения под със стъпки, отекващи в тишината и отправи светлината си към черното отвърстие. Видя вана на извити крака, самостоятелна мивка и стара тоалетна чиния. За миг се загледа в банята — усети някаква неловкост — после бързо се завъртя и се върна през стаята в коридора.
Продължи нататък към следващата врата. И към по-следващата и по-следващата.
И това е било театър? Приличаше му повече на хотел. Всички помещения, свързани с коридора бяха спални с прикрепени към тях бани, разпределени по еднакъв план гръб с гръб една към друга, абсолютно идентични. Той продължи обследването си и отвращението му се засилваше все повече. Първите няколко стаи, в които влезе, бяха празни, но в останалите мебелите стояха непокътнати: легла с балдахин, нощни шкафчета с керосинови лампи, бюра от тъмно дърво, столове с високи облегалки. Във всяка стая имаше радиатор и запечатан прозорец, който навремето е гледал към улицата.
Той влезе в последната стая.
И видя върху един прашен, покрит с чаршаф стол мъртвец.
Подскочи, изтърва фенерчето, почти изкрещя.
Беше се приготвил да побегне, когато осъзна на неясната светлина, която хвърляше фенерчето, че фигурата на стола изобщо не е човек. Нито пък мъртвец. Тя никога не бе живяла. Това беше манекен: чифт панталони и риза, натъпкани с парцали, а отгоре парцалена глава за перукери.
Той се наведе, прибра фенерчето, насочвайки го първо към фигурата, после, по-бавно, в кръг из стаята. Това тук не беше спалня. Помещението бе по-дълго и тясно, а подът видимо се накланяше напред. Плътни, прашни червени завеси висяха на зазидания прозорец. Тук нямаше легла, нито пък нощни шкафчета, само четири стола, единият от които, онзи с манекена, бе обърнат към вратата, а останалите гледаха към стената. Не, не беше стена. Беше сцена.
Пътнам прекрачи в стаята.
Ето какво бе останало от първоначалния театър.
Сега вече изпита страх. Беше очаквал нещо помпозно, огромен театър с място за оркестъра и балкони, гигантски аудиториум, с филигранни колони и плюшени столове. Не беше очаквал такава мръсна, тясна стаичка със самотната й публика от един-единствен манекен и жалкото, примитивно подобие на сцена. Това бе толкова странно, че хвърляше върху всичко злокобна светлина.
„Не си ходил горе, нали?“
Той насочи фенерчето към подиума на сцената. Оттам го гледаше жива картина от фигурки с размерите на кукли, ужасни, грозни същества с коса, облечени в дрехи от зебло. Той приближи, заобикаляйки седналия манекен, и фокусира лъча върху най-близката до него фигура. Беше отвратително и ужасяващо неестествено нещо. Главата, по-голяма от тялото, бе направена от нещо като тиква. Нещо средно между сладък картоф и тиква. Очите бяха стъклени топчета, а носът от издялано дърво. В горните и долни венци на разреза, който представляваше устата бяха монтирани истински зъби, човешки.