Пътнам се надвеси над неподвижното тяло на стареца, задъхан, с ръце и дрехи, изпоцапани с кръв. Почувства се уморен, но удовлетворен, макар да усещаше нещо недовършено, непълно, затова закрачи нагоре-надолу по пътеките между рафтовете, все още стиснал тиквата в ръка, в невъзможност да се съсредоточи върху липсващата част от пъзела. После погледът му попадна върху неразтворения кашон с книги върху ножа, поставен отгоре му и всичко изведнъж зае мястото си.
Започна да вади книги от рафтовете, отваряше кориците им разкъсваше страниците, докато в краката му се събра малка планина от изпомачкани листа. Забърза обратно по пътечката, смъкна обувките и чорапите на стареца, панталоните, бельото, ризата и тениските.
Натъпка дрехите е хартия и ги уви с опаковъчен канап.
После, използвайки ножа, наряза тиквата така, че да прилича на човешка фигура. Острига кичур от собствената си коса и я залепи за хлъзгавия скалп със смес от слюнка и кръвта на собственика на магазина.
И двете му начинания бяха недовършени-половинчати, случайни опити да сътвори изкуство — но това беше най-доброто, което можеше да направи в този момент, при тези обстоятелства, и той се надяваше, че са достатъчно добри. Грабна безглавия, натъпкан с хартия манекен и голата, грубо изработена кукла и ги занесе на горния етаж.
Щом стигна в театъра, той настани напълнените с хартия дрехи на г-н Кар на стола до другия манекен, а куклата остави на сцената. Омразата му се беше върнала, но не беше тъй силна, както преди, под неприязънта прозираше копнеш. Съблече дрехите си, като ги сгъна прилежно и ги постави на пода. За миг остана така, почувствал как някакъв странен, студен ветрец гали голата му кожа, след това се изкачи на сцената. Вдигна куклата, която беше направил, после събратята й. Легна по гръб върху прашните дъски и разположи малките фигурки по тялото си, в театрални пози, потръпвайки леко при топлия им хлъзгав допир.
Последната фигурка постави върху гърдите си. Известно време нищо не се случи. После изведнъж омразата му се стопи и на нейно място нахлу нещо като доволство, и в тишината, обгърнала театъра, му се счу ехото на песен.
Искаше да се изправи до седнало положение, да види дали нещо се случва, но изпитваше такова удоволствие, че остана изпружен, неподвижен.
Затвори очи в очакване.
И там, върху тялото му, куклите започнаха да се движат.