− Не съм разтревожен, а само ядосан.
− Ед…
− Недей. Кажи ми една добра причина да не извикам полиция още сега.
− Ами например, че не съм сторила нищо нередно.
− Ровене в личния живот. Изпращане на заплашителни писма. Убийство.
− Убийство?
− Ти си последвала Мики онази нощ и си го бутнала в реката.
− За бога, Ед. — Тя поклаща глава. — Явно си чел твърде много от трилърите на мъртвия си приятел. Защо ми е да убивам Мики?
− Ти ми кажи.
Клои повдига вежда.
− Предполагам сега е моментът, когато аз рухвам и си признавам всичко като в евтино криминале?
− Мислех, че затова си се върнала.
− Всъщност забравих си пиенето.
− Вземи си го тогава.
Тя отива до хладилника и изважда синкава бутилка бомбайски джин.
− Ти искаш ли едно?
− Глупав въпрос.
Клои налива две солидни дози, сяда на масата срещу мен и вдига чаша.
− Наздраве.
− За какво пием?
− За признанията.
Признай си.
Отпивам и си спомням, че всъщност не обичам джин, макар че тъкмо сега бих пресушил и шише спирт за горене.
− Чудесно. Ти започваш първа. Защо дойде да живееш при мен?
− Може би си падам по по-възрастни мъже.
− Някога това наистина щеше да ощастливи един от тях.
− А сега?
− Сега просто искам да знам истината.
− Добре. Твоят приятел Мики ми плати.
Това не е отговорът, който съм очаквал.
− Не разбирам.
− Плати ми, за да шпионирам теб и Ники.
− Моля?
− Той ме откри преди две години. Беше наел частен детектив да разрови наоколо във връзка с новата му книга. Каза, че той откривал много интересни неща за миналото.
В стомаха ми се образува малка бучка лед. Бързам да я разтопя с още джин.
− Значи, Мики е разбрал кой е истинският ти баща?
− Да.
− А ти знаеше ли?
Клои кимва.
− Мама ми каза още преди години, но аз не се впечатлих особено. За мен той е просто един осеменител. Случайно биологично съвпадение.
Обмислям тази гледна точка.
− Значи Мики е решил да те използва, за да стигне до Ники и мен?
− В общи линии. Каза, че ще послужите като добър фон за повествованието.
Фон. Предполагам, че винаги сме били такива за Мики. Не приятели, а някакви шибани статисти.
− После аз допуснах небрежност и Ники ме изрита. В известен смисъл се получи добре, защото точно тогава ти беше пуснал обява за наемател.
− Да, като по часовник — казвам горчиво.
Всъщност не е съвсем така. Още седмица преди Клои да се появи на прага ми, аз се канех да снема обявата. Един млад стажант в училището, съвсем прилично момче, беше кандидатствал и щях да му дам стаята. Но тогава зърнах нея и си промених решението.
Няма по-голям глупак от стария глупак. Освен онзи на средна възраст може би.
− Значи през цялото време, докато си живяла тук, си докладвала на Мики какво правя?
− Ако това те успокоява, нямаше много за докладване.
− Благодаря.
Пресягам се към джина и си наливам нова чаша. После на една глътка я изпразвам до половината.
− Ами писмата?
− Не съм ги пращала аз.
− Кой тогава?
Преди тя да успее да отвори уста, отговарям сам на въпроса си.
− Мики е бил, нали?
− Бинго. Печелиш тиквен медал.
Разбира се. Искал е да ни сплаши. Да събуди призраците на миналото. Във всичко си личеше неговият почерк. Но в крайна сметка, сам бе паднал в капана си.
− Значи, ти не си му сторила нищо?
− Разбира се, че не. За бога, Ед. Наистина ли допускаш, че бих убила човек? — Тя прави кратка пауза. — Но в едно си прав. Наистина го последвах онази нощ.
Нещо прещраква в дъното на съзнанието ми.
− И си облякла моето палто?
− Просто го взех на излизане.
− Защо?
− Беше студено и…
− Не, защо си го последвала?
− Виж, вероятно няма да ми повярваш, но ми дойде до гуша от онова, което ме караше да върша. Чух част от глупостите, с които ти мътеше главата. Ядосах се и затова тръгнах след него. За да му кажа, че спирам дотук.
− И какво стана?
− Той само се изсмя. Нарече ме твоето малко курве и каза, че нямал търпение да добави и това в книгата, за цвят.
Милият стар Мики.
− Аз го зашлевих през лицето — продължава Клои. — Може би малко по-силно, отколкото възнамерявах. Разкървавих му носа. Той ме изруга и си тръгна, плетейки крака…
− Към реката?
− Не знам. Не останах, за да видя. Но не съм го бутала вътре.
− А палтото ми? — питам.
− Беше изцапано, по ръкава имаше кръв от Мики. Не можех да го върна обратно на закачалката, затова го натъпках в дъното на гардероба ти.