− Затова ли искаше да убиеш Хана? Защото е била грешница?
− Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб, а прелюбодейката лови скъпоценната душа. Може ли някой да тури огън в пазухата си и дрехите му да не изгорят?
Той приближава още, сакатият му крак загребва изсъхнали листа, а секирата продължава да се полюшва. Все едно се опитвам да завържа разговор с някакъв библейски терминатор. И все пак продължавам, отчаяно, с изневеряващ глас.
− Тя носеше твоето дете. Обичаше те. Това нищо ли не означава?
− Ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън. И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла.
− Но ти не си отсякъл своята ръка. И не си убил Хана. Убил си Елайза.
Той поспира. Виждам мимолетното му колебание и бързам да се възползвам от него.
− Сбъркал си, отче. Убил си погрешно момиче. Невинно момиче. Но ти го знаеш, нали? Както и дълбоко в себе си знаеш, че Хана също е била невинна. Ти самият си грешникът. Ти си лъжец, лицемер и убиец.
Той надава рев и се хвърля срещу мен. В последния момент се навеждам и го пресрещам с рамо в корема. Със задоволство чувам как въздухът му излиза свистейки от дробовете, но после дървената дръжка на секирата ме удря силно в слепоочието. Преподобният пада на земята, а аз, увлечен от инерцията, се стоварвам тежко отгоре му.
Опитвам да се повдигна, да уловя оръжието, но главата ми пулсира, вие ми се свят. Малко остава да го докопам, когато падам на една страна. Свещеникът се претъркулва върху мен, обвива ръце около шията ми. Удрям го в лицето, мъча се да го сваля от себе си, но силите ми са като изцедени. Боричкаме се известно време — единият зашеметен, а другият инвалид. После пръстите му се стягат. Започвам да се мятам отчаяно. Имам чувството, че гърдите ми ще се пръснат, а очите ми ще изхвръкнат от орбитите си. Полезрението ми се стеснява, сякаш някой бавно спуска завеса пред него.
През лишения ми от кислород мозък се стрелва мисълта, че не бива да свършвам така. Това е безславен финал, мошеничество, измама. Това е… Изведнъж се чува глухо тупване и хватката му се отпуска. Мога да дишам отново. Свалям ръцете му от гърлото си. Зрението ми се прояснява. Преподобният, вторачил в мен безумен взор, отваря уста.
− Признай си…
Заедно със сетните слова от устните му се процежда струйка кръв. Очите му все още са приковани в моите, но светлината в тях угасва. Онова, което ги е оживявало, си е отишло. Отец Мартин напусна сградата.
Изпълзявам изпод него. Брадвата стърчи, забита в гърба му. Поглеждам нагоре. Ники се е привела над тялото на баща си. Дрехите й са опръскани с кръв, ръцете й са като в червени ръкавици. При вида ми се сепва, сякаш едва сега е забелязала, че съм тук.
− Толкова съжалявам. Не знаех. — Тя коленичи до него, а сълзите по бузите й се смесват с кръвта. — Трябваше да дойда по-рано. Трябваше да дойда по-рано.
2016
Разбира се, има въпроси. Много въпроси. Успявам що-годе да се справя с „как“, „къде“ и „какво“, но колкото до „защо“, далеч не разполагам с всички отговори.
Очевидно, след като е получила съобщението ми, Ники се е качила в колата и е дошла у дома. Щом не ме е заварила там, е проверила в кръчмата. Черил й е казала къде сме отишли, а сестрите от дома са допълнили останалото. Ники, която е момиче с кураж, е тръгнала да ни търси. Радвам се, че го е сторила. Всъщност радвам се е меко казано.
Клои пък е решила да посети баща си за последен път. Голяма грешка. Както и това, че е споменала за намерението си да нощува на палатка в гората. А най-вече, изрусяването на косата й. Мисля, че това го е накарало да превърти. Внезапното сходство с Хана. То е събудило спомена в съзнанието му.
Що се отнася до съзнанието на добрия стар отец, медиците все още спорят за него. Дали проблясъците, разходките (и убийствата) са били временни отклонения от обичайното му кататонично състояние, или обратното? Според мен през цялото време просто се е преструвал на инвалид. Разбирал е всичко.
Сега вече е мъртъв и никога няма да узнаем със сигурност. Макар да съм убеден, че някой ще спечели известност, а вероятно и пари, като напише материал за него. Или дори цяла книга. Мики сигурно се обръща в гроба от яд.
Теорията — най-вече моя — е, че преподобният е убил Елайза, вземайки я за Хана. Блудницата, носеща неговото дете и съсипваща безупречната му репутация. Но защо я е насякъл? Единственото обяснение, което ми идва, са собствените му библейски цитати от гората: