Тедрик не знаеше какво да отговори на тази огнена реч и реши да измени темата:
— Ти напомни на баща си, царят, за Сагите. Какво казват те?
— Ще дойде време и ще ти разкажа — леди Роана бързо си върна обикновеното ледено спокойствие. — За такива неща не бива да се говори в подобно положение, аз сега съм мръсна и полугола. Да почакаме, нека първо се изкъпя и преоблека.
Роана тръгна към изхода с такова достойнство, сякаш бе облечена в разкошни царствени дрехи. Като я изпрати с продължителен поглед, Тедрик се обърна към царя.
— Сир, забелязах, че мъдрата леди Трейси те съпровождаше.
— Не само ме съпровождаше — подсвирна царят. — Тя видя всичко, чу всичко и знае всичко, повече от нас двамата взети заедно. Но защо ти е? Мислиш, че от нея ще стане добра върховна жрица?
— При това отлична. Къде по-добра от леди Роана. Тя по-млада и… е… притежава и повече святост, нали?
— Може би — отбеляза скептично Фагон и като се огледа повика: — Трейси!
— Аз съм тук, татко — отвърна приятен глас.
Леди Трейси, втората дъщеря на царя, бе също така висока и стройна като Роана, но с нежно-сини очи и дълги коси с цвят на узряло жито.
— Ела тук. Искаш ли да станеш върховна жрица на бог Лосир?
— О, да! — изписка тя от радост, но бързо изтрезня. — Макар и… ако си помисля, че… май не… не. Та аз се каних да се омъжа и да имам деца… пет или шест, дори седем. Но възможно е, сега да стана жрица и след време да… прехвърля задълженията си на някой друг…
— Не е необходимо, господарке — прекъсна я Тедрик, докато Фагон размишляваше над това предложение. — Лосир не е такъв бог като Сарпедион. Той желае хората да се плодят и да живеят в изобилие и щастие. Затова жрицата на Лосир може да се омъжи, когато пожелае и да има колкото си деца поиска.
— Тогава аз съм вашата върховна жрица, сир! Веднага ще наредя да ми приготвят свещени златни дрехи! — след тези думи Трейси затича с всички сили към стълбището, което водеше към площада на върха на храма.
— Лорд Тедрик, сир — дебелият капитан Скайр почтително наведе глава и зачака възможност да говори с ковача.
— Кажете, капитане!
— Моите хора… както им бе заповядано… събраха, хм, тези… аз искам да кажа… — обърка се старият войник. — С телата на жреците и останалите лесно се справихме… дори събрахме почти всички парчета от статуята на бога, но… сърцето му… и останалото… ние не знаем, дали ти не ще поискаш да ги вземеш със себе си… освен това се боим, че…
— Това е моя работа, капитане, само моя. Намери ми някаква чанта или поне чувал.
— Добре, сир! — облекчено извика капитанът и след малко се върна, като протегна на ковача чанта от прекрасна мека кожа.
Тедрик я взе и тръгна към пиедестала, където преди стоеше статуята. После се наведе и не без известен трепет (въодушевлението от битката бе минало) прибра сърцето, черния дроб и мозъка на Сарпедион в чантата. Извърши го не много внимателно, но и без показна небрежност. Метна на гърба си багажа и тръгна към стълбата.
— Събери хората — каза на царя и поясни. — Тогава ние ще принесем тези неща в жертва на новия бог Лосир.
— Отлична идея, Тедрик! — възхити се Фагон. — Но преди това ние трябва нещо да обсъдим. В делата държавни не бива де се действува без план, без нужните разпореждания… Например, къде ти смяташ да принесем жертвата? Надявам се, не в твоята ковачница?
— Естествено, че не, сир — Тедрик се спря и съобрази, че е започнал да действува без да е разработил в детайли операцията. — И разбира се, храмовете на Сарпедион не стават за целта. Те са изпълнени със злоба, от камъните на основите си, до керемидите на тавана. А Господарят Лосир е чисто божество. — той се замисли за миг. — Амфитеатърът! — възкликна той. — Това е най-подходящото място, сир!
— Амфитеатърът ли? Прекрасно. Досега от него особена полза нямаше. Надявам се, че светилището на Лосир ще измени ситуацията.
— Ти ще заповядаш ли, да се построи?…
— Владетелят на Марката може сам да дава заповедите. Ей, Шойлен, ела при мен! — завика царят и когато управляващият на царския двор дотича запъхтян, Фагон изрече волята си. — Изслушай лорд Тедрик и се подчини на думите му.
— Готов съм, сир — поклони се придворният.
— Трябва бързо да се построи стол от чист, току-що добит камък, с площ десет фута и височина три фута. Постави го на половината път към амфитеатъра, на самия край на склона. Но този стол ще трябва да се завърже Господарят Лосир и така да се закрепи, че нито вятър, нито буря, да не могат да разклатят статуята.