Примерът му последваха царя, царското семейство и най-храбрите придворни. Повечето от тях, както и младите жрици и хилядите изпълнили до краен предел амфитеатъра хора се проснаха в прахта. Но всички те не забодоха нос в земята, а опулили зъркели, се стараеха да разгледат божеството в пълното му величие.
Устните на Лосир замърдаха и макар никой да не чу нито звук, всички разбраха божествените думи, които възникваха направо в дълбините на човешкия разум.
— Аз приемам мощта, властта и силата — всичко, което правеше Сарпедион бог на вашия народ — започна словото си Лосир. Беззвучният му глас гърмеше в наведените глави като звънка камбана. — Аз ще използувам властта си за добро и никога няма да ви причиня и най-малкото зло. Радвам се, Тедрик, че принесената от теб жертва е първата и последната, която съм поискал и тя не скверни моя олтар. Ти, Трейси, стана ли моя върховна жрица?
Изплашената от явяването на божеството девойка преглътна мъчително няколко пъти, преди да може да измълви дори дума.
— Да… да мой… повелителю — успя да изговори накрая, — това… аз… ако е угодно на тебе, Повелителю мой.
— Допадаш ми, Трейси, принцесо на Ломара. Твоите задължения няма да бъдат тежки и досадни: трябва само да следиш твоите момичета да поддържат олтаря ми чист и статуята ми винаги да блести.
— Благодаря, сир, повелителю мой. Обещавам да се грижа… — Трейси вдигна глава и замря с отворена уста — очите й се опулиха от изумление. Въздухът над зеещата бездна беше празен. Богът, явил се в плът и кръв, изчезна така внезапно, както се бе появил.
Силният глас на Тедрик разкъса увисналата над амфитеатъра тишина.
— Това е всичко! — провъзгласи той. — Не се надявах, че повелителят Лосир ще се покаже този път, и не мога да бъда сигурен, ще благоволи ли да ни се яви отново. Но знам, и вие сега също го знаете, че нашия велик бог наистина съществува. Нима това не е така?
— Така е! Така е! Дълъг живот на Повелителя Лосир! — ликуващи викове изпълниха амфитеатъра.
— Добре. Нека сега напуснем това свято място. Вие ще минавате между мен и олтаря на Лосир: първо нашият цар, после лейди Трейси и момичетата й, царския двор и накрая останалите. Мъжете да приветствуват Лосир с вдигната ръка, която да държи меч. Жените да навеждат глава. Царю, готов ли сте?
Цар Фагон тръгна напред, свали златната си шапка и вдигна дясната си ръка във войнишки поздрав.
— Благодаря ти, Повелителю Лосир, за стореното за мен, семейството ми и народа ми. Аз, царят на Ломара, те моля: не ни напущай никога!
Дойде редът на Трейси и момичетата и.
— Ние ти обещаваме, Повелителю наш… — принцесата млъкна за миг, а после започна високо да повтаря думите, които и шепнеше Тедрик, — ние ти обещаваме да чистим олтаря ти, а статуята ти да блести по-ярко от слънчевите лъчи.
После край светилището преминаха царицата с лейди Роана, членовете на царското семейство, придворните, хилядите възхитени зрители и, накрая, самият Тедрик. Като притискаше с левият си лакът шлема към хълбока си, той вдигна високо дясната си ръка, завъртя се рязко на петите си и гордо застана в края на дългата колона, която пълзеше към града.
Хората се спуснаха долу, минаха по улиците на Ломара и се разпръснаха по големите и малките пътища на страната на път към своите градове, селца и ферми. И на всички бе ясно, че Лосир е установил такава власт над страната, каквато не бе успяло да направи нито едно божество през дългата история на света.
Великият Лосир се яви сам. Всички го видяха със собствените си очи. Всички чуха гласа му — глас, който не приличаше на глас на смъртно същество, глас, който се възприемаше не с ушите, а с човешкия разум. И само това бе достатъчно да го признаят за бог. И всички чуха, как той се обърна към лорда на Марката и към Върховната жрица по име.
Другите богове също са се явявали… но в миналото. Никой не беше виждал тези богове, освен собствените им жреци… жреци, извършващи жестоки жертвоприношения и искащи божия дял от всяко имущество… Лосир не искаше нито жертви, нито дял за себе си. Могъщ и добър, той се яви пред народа и говори с всички, висши и низши, с всички, които се намираха в амфитеатъра.
С ВСИЧКИ! Не само с жрицата си, ни само с хората с чиста кръв, не само с коренните ломарианци, той говори с всички, с простолюдието, слугите, наемниците!
Дълъг живот за Повелителя Лосир, нашия нов и могъщ бог!
Цар Фагон и Тедрик стояха до голямата маса в тронната зала и изучаваха картата. Тази карта бе изрисувано неумело и грубо, пълна бе с грешки и бели петна на неизвестните земи, но казано честно, тяхното столетие не се явяваше век на картографски разцвет.