— Сир, ранен ли си? — попита разтревоженият Тедрик, докато заедно със Скайр изправяха на крака царя.
— Не, моето момче — каза монархът, като широко отваряше устата си и се опитваше да си възстанови дишането, — само синини и това проклето задъхване. — Той вдигна забралото на шлема си, шумно пое въздух и, като блъсна поддържащите го ръце, стъпи здраво на все още треперещите си крака. — Боя се, Тедрик, че ти и онази лисица, моята дъщеря, бяхте в известен смисъл прави. Възможно е, аз… е, съвсем малко, да съм загубил формата си. Но боят свършва. Някой да е избягал?
Стрелците с лък си знаеха работата и бегълци нямаше.
— Това е добре, това е отлично, Тедрик. Аз не зная, как да ти благодаря…
— Не ми трябват благодарности, сир. Ти вече ме извиси много повече, отколкото заслужавам… или щях да заслужа някога… Във всеки случай… може би по-късно, ще помоля за едно нещо… — той млъкна смутено.
— За едно нещо ли? — Фагон весело се разсмя. — Не съм сигурен, че Роана ще остане доволна, ако разбере, че са я споменали така, но въпреки това, ще запомня думите ти. Сега ти, Скайр, си лорд Скайр, навеки! На чия провинция ще бъдеш лорд засега не зная, но когато завземем Сарлон, за това ще узнаят всички и ти заедно с тях.
Скайр се поклони.
Царят, съпровождан от придворния церемониалмайстор Шойлен се прибра в шатрата си, но почивката му бе кратка. След около два часа повика Тедрик.
— Е, лорде, как би продължил?
— Първо бих наказал Девос! — изръмжа Тедрик. — Удряме ги в гърба, превземаме Високия хребет и ги подгоняме като диви зверове с мечове и факли през цялата страна до самите северни фиорди!
— Интересна мисъл, мое буйно и младо момче, но никак не е практична — възрази насмешливо Фагон. — Ние трябва да пресметнем загубата на време, което ще ни отнеме щурма на скалистите върхове и прочистването на планинските пътеки. Как предполагаш, че ще постъпи Тагад, докато ние вършим геройства в пустинните варварски земи?
Тедрик наведе смутено глава.
— Сир — каза той виновно — не помислих за това.
— Бедата ти е, че не умееш да мислиш — сега Фагон беше напълно сериозен. — Трябва да се научиш. Трудно е, за доста хора е просто невъзможно, но ти трябва да се научиш, ако не искаш да свършиш като Харлан. Запомни: не изпълняваш ли заповедите ми, ще те обеся на вериги на най-високата кула на замъка ти и ще висиш там, докато костите ти не се разпаднат на части и не намерят спокойствие във водите на езерото.
Заплахата на царя или по-точно обещанието му сковаха Тедрик. Накрая той с обида каза:
— Така да бъде, ако заслужавам наказание, но не страхът пред него е залог за верността ми. Мога да казвам глупости, сир, но да не изпълня твоя заповед?… Не, това е невъзможно. Думата ти винаги е закон за мен.
— Ти си прекалено прибързан в решенията си, Тедрик, но не си глупав. Имаш възможност още да поумнееш, ако се постараеш. Ти трябва да се стараеш, Тедрик. Ти трябва да се учиш да мислиш — и то бързо: от това зависят къде по-важни неща, от запазването на собствения ти живот…
Тедрик погледна царя въпросително, а той продължи:
— … моя живот, живота на семейството ми и бъдещето на цяла Ломара.
— В такъв случай, сир, аз ще се уча и то бързо — заяви Тедрик.
Минаваха дни, седмици — той старателно изпълняваше обещанието си.
— Всички предишни, и безуспешни атаки на град Сарлон са били извършвани от направление, което единственото изглежда възможно. Войската преминава Тегул по Долния брод, минава по северния бряг през пролома и после по Западния ръкав на север към Сарл — Фагон показваше с острия си кинжал по картата. Тедрик, Скайр, Шойлен и още двама трима от най-доверените офицери внимателно слушаха. — Западният ръкав се слива със Сарл почти на четиридесет мили от Сарлонския залив. Град Сарлон е разположен тук, на северния бряг на Сарл, непосредствено до самия залив. Реката на това място е така дълбока и широка, че се явява непреодолима преграда за всеки противник. Така че, стратегията на сарлонците се свежда към следното: те не защитават местността край Западния ръкав, а изтеглят силите си на север, зад реката, до самия град. Река Сарл се нарича, доколкото ми е известно, щитът на Сарлон. Никой, нито една армия не е успяла да я форсира.