Хвърлил настрана дрехите си и ботушите си, Тедрик с всички сили натискаше прът или кормилното весло, като се бореше с капризното течение.
— Добър момък — забеляза старшината на салджиите на един от помощниците си. След известно време каза на Тедрик: — На твоето лордство е срамно да се занимава с лордски занаят. Още малко и ще станеш отличен салджия.
— Благодаря, сир, в шегата ти има доста истина, но цар Фагон реши иначе. Впрочем кажи ми, какво е това „Завоят“, за който ти спомена преди малко?
— На това място Средният ръкав налита на скали и завива под прав ъгъл на запад към залива. Там е най-страшната част от реката и не всеки рискува да прекара сал през него. Но ти можеш да опиташ, заедно с мен.
— Съгласен съм.
Преди да навлязат в Завоя всеки сал бе изтеглен на сушата и разтоварен. Когато войниците очистиха първия сал, на него се качиха старшината на салджиите с десетина свои най-добри хора. Тедрик веднага ги последва.
— Какви са тези глупости, Тедрик? — развика се царят. — Слизай веднага на брега!
— Знаеш ли да плаваш, лорд Тедрик? — тихо запита салджията.
— Не по-зле от змиорка — скромно го уведоми Тедрик, след което старшината се обърна към царя и каза:
— Той може да спаси много от твоите салове, сир, ако тръгне с нас. Бърз е като дива котка и силен като бивол. И той знае за тези води, повече от половината от моите хора.
— Е, щом е така… — Фагон махна с ръка и първият сал се отдели от брега.
Много салове, разбира се, се разбиха, и Тедрик не веднъж се окъпа в ледените води на Сарл, но той обичаше тези възхитителни и възбуждащи мигове на риска и борбата със стихията. Всички пръти от разбитите салове бяха уловени и измъкнати на брега — нямаше защо да се пораждат различни мисли сред жителите на гъстонаселените райони на долен Сарл.
След Завоя Средният ръкав ставаше дълбок и пълноводен. Натоварените отново салове плавно се плъзгаха по речното огледало. Най-важната грижа на пътниците бе да се запази в тайна придвижването им на запад, затова няколко центурии разузнавачи плаваха далеч напред пред основните сили.
Селцето Майл предварително бе определено за място на десанта. От него до Сарлон разстоянието бе само петнадесет мили. Това бе съвсем миниатюрно селце, но всеки от малкото му обитатели би могъл да вдигне тревога. Затова го обкръжиха стрелци и копиеносци, по преди войниците да тръгнат за тази операция, Фагон лично изрече заповедта, която не веднъж щеше да повтаря през следващите дни:
— ДА НЕ СЕ ПАЛЯТ КЪЩИ И ДА НЕ СЕ ВЪРШАТ ИЗЛИШНИ УБИЙСТВА! Никой не трябва да знае, че сме дошли тук. И освен това Сарлон ще стане провинция на царството ми и не желая населението да пострада. Кълна се в главата си, Трона, сърцето, мозъка и черния дроб на Лосир, че всеки човек независимо от ранга му, който убие някой от жителите или запали нещо, ще бъде хвърлен в кипящо масло, след което ще му одерат кожата!
В съответствие със страшната заповед превземането на Майл мина без жертви. Жителите на селото бяха поставени само под строга охрана. През целия ден и следващата нощ войската си почиваше. Фагон бе сигурен, че Тагад засега не знае за нахлуването, но не можеше да се надява, че ломарианската армия ще се приближи незабелязана до Сарлон. Но всяка спечелена миля можеше да запази живота на цяла центурия войници. Затова още преди зората да се появи, готовите за бой колони излязоха от защитата на стръмния бряг на реката и се насочиха към Сарлон. Не вървяха бързо, петнадесет мили не са малко разстояние, особено, ако след това предстои сериозно сражение.
Бавно придвижвайки се на своя могъщ кон до дясната ръка на царя, Тедрик усилено размишляваше. Накрая събра сили и запита:
— Знаеш ли, сир, че обичам лейди Роана?
— Да. Това не е тайна, след като се разправи със Сарпедион.
— Ще ми разрешиш ли да я помоля да ми стане жена, когато се върнем в Ломара?
— Това можеш да я попиташ и по-рано, ако поискаш, утре тя ще бъде тук заедно с царското семейство, двора и статуята на великия Лосир — те ще участвуват в победния триумф.
Тедрик замря изумен с отворена уста.
— Но, сир — изтръгна се от него накрая, — може ли толкова да сте сигурен в успеха? Нашите сили и тези на врага са приблизително равни.
— Само така изглежда. Те нямат конници или пехота, способна да издържи моята конна гвардия. И те нищо не могат да направят с тебе, Скайр и твоето чудесно оръжие. Затова съм така сигурен. Добре обмисленото и отлично изпълненото предприятие не може да завърши с крах. Дълго го планирах, но то стана възможно само след като ти получи божествения метал.