— Момко, помниш ли меча, който обикновено нося, онзи с рубините по дръжката?
Помощникът кимна. По лицето на този достоен мъж се появи изразът на страстното желание и в същия миг изпусна тежка въздишка. Цената но този меч се равняваше на половингодишната му заплата.
— Момко, слушай внимателно. Пещта трябва да остане нагорещена през целия ден и цялата нощ. Освен това и за нещо друго трябва да проследиш. Но работата няма да ни отнеме много време — не повече от десетина дни. — Всъщност процесът изискваше седем дни, но Тедрик не искаше тази информация да стигне до ушите на жреците. — Запомни ли? Десет дни. Но през това време ти трябва да изпълняваш всичко, което ти казвам съвсем точно. Тогава ще получиш като награда меча ми с рубините! И останалите, които не бягат от работата, ще получат по железен меч над обикновената заплата! Устройва ли ви такова сделка? — суровият поглед на Тедрик премина по лицата на хората му.
Сделката ги устройваше.
Дойдоха относително спокойните дни, когато бе нужно само да поддържат огъня в пещта. Като предостави това на верния си помощник, Тедрик започна да изработва статуята на новия си бог. Макар този ломарианин да не можеше да се мери с Фидий или Праксител, той без съмнение бе един от най-добрите майстори на своето време. За съжаление той не бе успял добре да разгледа лицето на Скандос. И в резултат главата повече притежаваше чертите на достойния помощник на Тедрик, отколкото на истинския хронофизик. И въпреки това тази най-забележителна част на творбата имаше поне някаква прилика с оригинала. Докато останалите части на изваяното тяло трябваше да внушават уважение и страх и затова торсът на божеството, както и крайниците му, притежаваха огромна мускулатура, която ги превръщаше в нещо дебело и огромно. Отвътре фигурата бе куха и запълнена с пясък, освен местата където се разполагаха грубите изображения на сърце, черен дроб и мозък, изрязани от твърдо дърво.
— Те идват, стопанино! — момчето, което наблюдаваше пътя, стремително влетя в ковачницата. — Единадесет души са! — минаваше вече седмият ден от началото на топенето. — Един жрец в медна броня и десет тарконци облечени в желязо: пет стрелци с лък и пет копиеносци.
Тедрик нямаше нужда да казва но момчето, къде да отиде и какво да прави. Двамата се устремиха към оръжието на ковача, като вестителят изпреварваше стопанина си. Това просто доказваше, че той често изпълняваше и функцията на пазач и оръженосец. С неговата помощ Тедрик за няколко минути се облече напълно в желязо.
В резултат на което, когато единадесетте неканени посетители приближиха ковачницата, на вратата ги посрещна въоръжен рицар-гигант, който небрежно се опираше на дръжката на петдесет фунтов чук.
Флагът, веещ се над малкия отряд принадлежеше на жрец-воин трети ранг. Това бе добре. Значи не възприемат сериозно Тедрик, щом не са се погрижили да изпратят нещо по-солидно. И всичко на всичко само десет, ниски, кривокраки и жилави наемници от Тарк. Като войници не бяха чак толкова лоши, но само в случаите, когато имаха работа с противници от тяхната теглова категория.
Отрядът се приближи на няколко крачки и спря.
— Ти си напълно въоръжен, ковачо? — сякаш не повярва на очите си жреца. — Защо?
— А защо не! Такъв навик имам, да посрещам гостите си, в същите дрехи, в каквито и те са дошли.
Те се измериха с предизвикателни погледи. След кратката пауза ковачът запита с едва скрита насмешка:
— На какво дължа честта да ви видя, жрецо? Нима не съм си платил, както се полага, данъка на великия бог?
— Така е, платил си го, но аз не съм тук заради данъка. Разнесе се слух, че при тебе се е явило странно божество, което е говорило с тебе и те е наставлявало в занаята ти и ти си направил неговото изображение.
— Не крия това. Аз нямам тайни от великия Сарпедион и неговите слуги.
— Възможно е. Но подобно поведение не подобава на божество, ама никак не подобава. Защо богът се е явил на тебе, а не на някой от нас, служителите на Храма?
— Това божество не прилича на Сарпедион. И всичко, което ще помоля бог Сарпедион и неговите слуги е, да ме оставят на мира. Аз добре плащам за това.
— Какъв договор си сключил с този Лосир? И каква цена плащаш за това?
— Засега не съм сключил никаква сделка. Удивен съм, разбира се, всъщност, кой съм аз? Прост човек. Ковач! Но мога ли да разбера пътя на бога? Мисля, че той след време ще каже цената си. Каквато и да е, аз ще платя с радост.
— Че ще платиш не се съмнявам. Но не на този Лосир, а на великия Сарпедион. Затова ти заповядвам, веднага да унищожиш изображението на този лъжлив бог!