Повелителят на ветровете я погледна, сякаш виждаше буреносен облак далеч на хоризонта. Даже леко повдигна дясната си ръка като пред заклинание за спиране на вятъра, после пак я свали. Усмихна се:
— Не се страхувайте, милейди. Роук и изкуството на магията ще просъществуват. Съкровището ни се пази добре.
— Кажете го на Калесин — отвърна вдовицата, внезапно почувствала, че няма повече сили да понася тоталното му незачитане, за което той не си даваше сметка.
Това го накара да се ококори, разбира се. Отлично чу името на дракона. Ала то не го подтикна да се вслуша в нея. Как би могъл да я чуе човек, който не беше се вслушвал в жена освен в люлчините песни на майка си?
— Наистина — каза Лебанен — Калесин стъпи на Роук, макар да се твърди, че той е напълно защитен от дракони. При туй не със заклинание на моя повелител, който нямаше вече магическо умение… Но аз не мисля, Повелителю на ветровете, че милейди Тенар се страхува за себе си.
Магьосникът направи искрено усилие да изглади обидата:
— Съжалявам, милейди, позволих си да говоря като с обикновена жена.
Тя едва не се разсмя. Значи можеше да го обезпокои. Обаче само отвърна с безразличие:
— Страховете ми са най-обичайни страхове.
Нямаше смисъл. Той не можеше да я чуе. Младият крал мълчеше и слушаше. Там горе между мачтите и платната, в този разлюлян, шеметен свят, едно моряче се провикна със своя чист и приятен глас:
— Град на хоризонта!
И подир минута всички на палубата зърнаха скупчените покриви, кълбата синкав дим и отблясъците на залязващото слънце в стъклата на прозорците, доковете и кейовете на Валмаут сред атлазеносините води на залива.
— Аз ли да въведа кораба или вие, милорд? — попита капитанът със спокоен глас, а Повелителят на ветровете отвърна:
— Вие, капитане. Не ми се занимава с целия тоя плавей! — Той посочи десетките рибарски лодки, задръстили залива.
И кралският кораб бавно си проправи път като лебед сред патици, приветстван от всички рибари, край които минаваше.
Тенар огледа доковете, но не забеляза никакъв морски съд.
— Синът ми е моряк — каза тя на Лебанен. — Надявах се в пристанището да е и неговият кораб.
— Кой е той?
— Беше помощник-капитан на „Чайката от Ескел“ преди две години, ала може да е отишъл в друг екипаж. Спарк е неспокоен човек — усмихна се вдовицата, — Когато те видях за първи път, взех те за моя син. Никак не си приличате, освен че и ти си висок, строен, млад. Но аз бях объркана, изплашена… Обичаен страх.
Магьосникът бе застанал на капитанския мостик, тъй че тя и Лебанен бяха сами.
— Твърде много се е вселил този обичаен страх — кимна кралят.
Сега беше единственият й шанс да говори насаме с него и думите излязоха прибързани, несигурни:
— Исках да кажа… обаче нямаше смисъл… Не е ли възможно да има жена в Гонт, не зная коя, нямам и представа, но не е ли възможно да има или да се появи жената, която търсите… Не е ли възможно да се… нуждаете точно от нея?
Той я чуваше. Не беше глух за нейните думи. Ала се смръщи напрегнато, сякаш се опитваше да разбере някакъв чужд език. И само каза шепнешком:
— Може би.
Една рибарка викна от малката си лодка:
— Откъде сте?
А момчето на мачтата отвърна като петле:
— От кралския град!
— Как се нарича този кораб? — поинтересува се Тенар. — Синът ми сигурно ще пита на кой кораб съм пътувала.
— „Делфин“ — обясни Лебанен с усмивка. „Сине мой, кралю мой, скъпото ми момче — помисли си Тенар. — Как ми се иска да бъдеш близо до мен!“
— Трябва да ида да доведа малката — рече тя.
— Как ще стигнете у дома?
— Пеша. Само на няколко мили е навътре в равнината.
Вдовицата посочи към сушата оттатък града, където се бе ширнала Средната долина, озарена от слънцето, в лоното между двете планински вериги.
— Селото е разположено около реката, а пък моята ферма е на половин миля от селото. Чудесен край на твоето кралство.
— Но ще бъдете ли в безопасност?
— О, да. Ще пренощувам тук, във Валмаут, при дъщеря си. А в селото може да се разчита на всекиго. Няма да бъда сама.
Очите им се срещнаха за миг, обаче никой не произнесе името, за което мислеха и двамата.
— Дали пак ще идват от Роук да търсят „жената от Гонт“ или него?
— Него не. Ако отново предложат, аз ще забраня — Лебанен дори не разбираше колко много й казва с тези думи. — Но що се отнася до търсенето на Върховен жрец или на жената от видението на Повелителя на градежа — да, това може да ги доведе пак насам. И може би при теб.