— Заключи вратата — рече Гед и тя я заключи.
— В шкафа има чаршафи.
Той измъкна един, накъса го и превърза мъжа през гръдния кош и корема. Три-четири от остриетата на вилата се бяха забили в него с всичка сила и от дупките бликаше кръв, докато Гед се занимаваше с бинтовете.
— Какво правиш тук? С тях ли дойде?
— Да, без да ме усетят. Какво друго можех да сторя, Тенар?
Той пусна тялото на непознатия и то се свлече на пода. Седна, дишайки тежко, и избърса лице с опакото на окървавената си ръка,
— Струва ми се, че съм го убил — повтори Ястреба.
— Възможно е.
Тенар гледаше как яркочервените петна бавно плъзват по превръзките, плътно увити около плоските космати гърди и корема на мъжа. Изправи се и се олюля. Виеше й се свят.
— Приближи се до огъня — каза тя. — Сигурно умираш от студ.
Не знаеше как е успяла да го познае в тъмното. Навярно по гласа. Той носеше огромен зимен пастирски ямурлук от стригана вълна, обърнат с кожата навън, и пастирска гугла, смъкната ниско над очите. Лицето му бе сбръчкано и остаряло, косата — дълга, с металносив цвят. От нето идеше дъх на дим, скреж и кошара. Трепереше. Цялото му тяло се тресеше.
— Върви до огъня — подкани го тя пак. — Сложи дърва.
Гостът така и направи. Тенар напълни котлето, сетне го окачи на желязната кука над пламъците.
Полата й беше опръскана с кръв. Вдовицата взе едно парче платно, за да я почисти със студена вода. Подаде парчето и на Гед да си избърше ръцете от кървавите петна.
— Как стана тъй, че ти дойде с тях, без да те усетят?
— Бях тръгнал да слизам от планината. Надолу по пътя от изворите на Кахеда. — Говореше глухо, сякаш дъхът не му стигаше, а от треперенето думите му се сливаха. — Дочух, че зад мене вървят някакви мъже, и се отдръпнах от пътеката в гората. Нямах желание да разговарям с никого. Пък и, кой знае защо, нещо у тези хора ме накара да изпитам страх.
Тя кимна нетърпеливо и седна срещу него от другата страна на огнището. Наведе се напред да го чува, здраво стиснала ръце на скута си. Полата върху краката й мокрееше.
— Както минаваха, долових да споменават Оукската ферма. Затова и тръгнах след тях. Единият приказваше нещо. За Теру.
— И какво рече?
Той помисли малко и продължи:
— Че ще си я върне обратно. Щял да й даде да разбере. А на тебе да отмъсти, задето си я откраднала. Каза… — Гед млъкна.
— Че и на мен ще ми даде да разбера?
— Из целия път си говореха. И все за това.
— Този не е Хенди — посочи тя с глава мъжа на пода. — Дали е…
— Каза, че била негова — Ястреба също погледна непознатия и се обърна към огъня. — Умира. Трябва да му се помогне.
— Няма да умре — промълви Тенар. — Ще изпратя на сутринта да повикат Айви. Другите може да са още на двора. Колко са?
— Двама.
— Ако ще мре, да мре: ако ще живее, да живее. Никой от нас няма да ходи навън.
Изведнъж скочи в пристъп на страх:
— Внесе ли вилата, Гед?
Той й я показа. Стоеше облегната на стената. Четирите й дълги зъба просветваха.
Тя се върна на мястото си до огнището, но цялата се тресеше, треперейки от главата до петите. Ястреба протегна ръка над огъня и хвана нейната:
— Успокой се.
— Ами ако още са вън?
— Избягаха.
— Обаче могат да се върнат.
— Нали сме двама на двама? Пък и вилата е тук.
Тя снижи глас и направо ужасена прошепна:
— Овощарската ножица и косата са под навеса в плевника.
Гед поклати глава:
— Избягали са. Като те видяха на вратата… И него…
— После какво се случи?
— Той се нахвърли върху мене и аз му отвърнах.
— Искам да кажа — преди, по пътя?
— Докато вървяха, им стана студено. А и заваля. Измръзнаха и им хрумна да свърнат насам. Първо беше само онзи, дето говореше за детето и че ще ти даде… ще ти даде да разбереш.
Гърлото му пресъхна.
— Жаден съм — каза Гед.
— Аз също. Котлето не е завряло още. И по-нататък?
Той си пое дъх и се опита да разказва последователно:
— Другите двама не надаваха много ухо. Сигурно и преди бяха чували всичко това. Бързаха да стигнат по-скоро до Валмаут. Изглежда, някой ги гонеше. Бяха като подгонени. Но нали хвана студ, а и онзи все приказваше за Оукската ферма, та единият, с кожена шапка, рече:
— Защо пък да не идем и да прекараме нощта с…
— С вдовицата, така ли?
Ястреба скри лице в ръцете си. Тя го чакаше да продължи.