— Това беше добре за мен — рече Гед. — Трябваше ми време.
— Овце ли пасеше?
— Кози. Горе, из най-високите пасища. Едно от козарчетата се разболяло. Сери ме нае и ме проводи там още първия ден. Гледат ги до късно горе, за да се угоят хубаво. Последния месец бях почти сам в планината. Сери ми изпрати един ямурлук и малко храна и заръча да държа стадото колкото се може по-нависоко и по-дълго. Така и сторих.
— Сам.
Той кимна, леко усмихнат.
— Ти винаги си бил сам.
— Да, наистина.
Тя нищо не каза. Ястреба я погледна:
— Искам да работя тук.
— Значи е уредено — обеща Тенар. И добави: — Поне за зимата.
Студът се беше засилил тази нощ. Всичко бе съвършено притихнало. Чуваше се само пращенето на огъня. Тишината бе като присъствие помежду им. Тя вдигна глава и го изгледа въпросително:
— В кое легло да легна, Гед, при детето или в твоето?
Той затаи дъх и тихо отвърна:
— В моето, ако искаш.
— Искам.
Беше потънал в мълчание и вдовицата забеляза какво усилие му струваше да го надмогне.
— Ако бъдеш търпелива с мене — прошепна Ястреба.
— Била съм търпелива с тебе цели двадесет и пет години — тя го докосна и се разсмя: — Хайде, хайде, скъпи… По-добре късно, отколкото никога! Аз съм само една стара жена… Нищо не е напразно, никога нищо не е напразно. Нали така си ме учил?
Тенар се изправи. Изправи се и той. Тя протегна ръце. Гостът ги пое. Прегръдката им стана по-близка. Притиснаха се един до друг с такава любов, с такава нежност, че забравиха за всичко наоколо. Нямаше значение къде ще легнат. Тая нощ те останаха на каменния под край огнището и там Тенар научи Гед на онази мистерия, която и най-мъдрият мъж не би могъл да му предаде.
Той сложи още дърва в огъня и донесе хубавата рогозка от миндера. Този път тя не се противопостави. Покриха се с нейната наметка и неговия ямурлук от стригана вълна.
Събудиха се призори. Бледа, сребриста светлина се прокрадваше в мрачните, сребреещи клони на дъбовете, които се виждаха през прозореца. Тенар цяла се притисна до него, за да усети топлината му. След малко измърмори:
— И той, Хенк, лежеше тук. Точно където сме ние.
Гед леко прошумоля в знак на протест.
— Сега ти наистина си мъж — каза тя. — Първо промуши хубавичко един друг мъж и после спа с жена. Така е редното, струва ми се.
— Шшшт! — Ястреба сложи глава на рамото й. — Не говори.
— Ще говоря, Гед. Бедничкият! Няма милост у мене, само справедливост. Никой не ме е учил на милост. Любовта е единствената благодат, която имам. О, Гед, не се плаши от мен! Ти беше мъж, още когато те видях за първи път. Нито оръжието, нито жената правят мъжа. Нито магията, нито силата — нищо освен самият той.
Лежаха в топло, сладостно мълчание.
— Искам да ми кажеш нещо.
Ястреба кимна в просъница.
— Как се случи така, че чу онова, което си приказваха Хейк, Хенди и оня, другият? Как се случи така, че си се намерил тъкмо там, тъкмо тогава?
Той се облегна на лакътя си, за да вижда очите й. Неговото лице беше толкова открито и чувствително, спокойно, изпълнено с нежност, че тя протегна ръка и докосна устните му, където го бе целунала преди месеци за първи път. Това го накара отново да я вземе в прегръдките си и разговорът им продължи без думи.
Трябваше да се уредят някои формалности. Основното бе да се каже на Клиърбрук и на другите наематели в Оукската ферма, че тя е наела човек на мястото на „стария господар“. Направи го прямо и недвусмислено. Те не можеха да имат нищо против, а и то не криеше никаква заплаха за тях. Как ще разполага вдовицата със собствеността на съпруга си зависи от това дали съществува мъж наследник или претендент. Наследник на Флинт беше синът му, морякът, и Тенар само поддържаше неговата собственост. Ако тя умреше, Клиърбрук щеше да се грижи за стопанството от името на наследника. Ако Спарк не изявеше никакви права, имотът щеше да отиде в ръцете на далечен Флинтов братовчед в Кахеданан. Двете семейства, които не бяха притежатели на земята, но я работеха и се издържаха от нея — нещо обичайно за Гонт, не можеха да бъдат изгонени от никой мъж, с когото вдовицата имаше връзка, дори тя да се ожени за него. Ала Тенар се страхуваше, че ще се противопоставят на изневярата й към Флинт. В крайна сметка те го познаваха по-дълго от нея.
За нейно облекчение никой не й се противопостави. Хоук бе спечелил благоволението им с един замах на вилата. А и само проява на здрав разум беше от страна на една жена да прибере мъж в къщата, за да я пази. Ако го приемаше и в леглото си, е, пословични бяха апетитите на вдовиците. Пък и нали е чужденка?