— Този въпрос е останал без отговор.
— „Неопровержими са доводите на магьосниците“ — произнесе Тенар твърде сдържано.
Гед скъса конеца със зъби и го нави на двата си пръста.
— Вярно е, че в Роук съм се научил малко да увъртам — призна си той. — Това обаче не е увъртане, струва ми се. „Една жена от Гонт“ не може да стане Върховен жрец. Никоя жена не може да бъде Върховен жрец. Тя би била своето собствено отрицание. Жреците на Роук са мъже, силата им е мъжка сила, познанието им с мъжко познание. Мъжествеността и магьосничеството са изградени върху една и съща основа — силата принадлежи на мъжете. Ако жените обладаваха сила, какво щяха да бъдат мъжете, ако не жени, които не могат да раждат? И какво щяха да бъдат жените освен мъже, които могат?
— Ха! — възкликна Тенар. И добави с известно коварство: — Но нали е имало кралици? Нима те не са жени на силата?
— Кралицата не е нищо друго освен жена крал.
Тя се присмя.
— Искам да кажа, че силата й е дадена от мъжете. Те й позволяват да използва тяхната сила. Ала нима тази сила й принадлежи? Тя я притежава не защото е жена, а въпреки това.
Вдовицата кимна и се облегна назад от чекръка.
— В какво е тогава силата на жената?
— Мисля, че не знаем туй.
— Кога жената има собствена сила? С децата, предполагам. За известно време…
— Може би в своя дом.
Тя огледа кухнята:
— Но при затворени врати. При заключени врати.
— Защото сте много скъпи.
— О, да. Безценни сме. Доколкото не притежаваме сила… Спомням си кога за първи път го научих! Косила ме заплаши — мене, единствената Жрица на Гробниците. Тогава осъзнах своята безпомощност. На мен принадлежаха почестите, обаче на нея принадлежеше силата. Тя й бе дадена от Бога-крал, от мъжа. О, как се разгневих! И как се уплаших… Веднъж с Ларк говорихме на тая тема. Ларк попита: „Защо мъжете се боят от жените?“
— Когато единствената ти сила е само чуждата слабост, живееш в страх — рече Гед.
— Да, ала излиза, че жените се страхуват от собствената си сила, страхуват се от себе си.
— А нима някога са били учени да се доверяват на себе си? — запита Гед.
В това време отново се появи Теру, изпълнявайки своето задължение. Погледът й срещна погледа на Тенар.
— Не. Никой не ни е учил на доверие — тя наблюдаваше как детето подрежда дървата в сандъка. — Ако силата беше доверие. Харесва ми тази дума. Ако само ги нямаше всичките тия условности — крале, учители, магьосници, собственици. Всичко това ми се струва толкова излишно. Истинската сила, истинската свобода би трябвало да се състои в доверието, не в насилието.
— Каквото е доверието на децата към родителите — уточни той.
И двамата замълчаха.
— В действителност дори и доверието се опорочава. Мъжете от Роук имат доверие в себе си и един у друг. Тяхната мощ е чиста, нищо не хвърля сянка върху нейната чистота, тъй че те вземат чистотата за мъдрост. Даже и не подозират, че могат да грешат.
Тя вдигна очи към него. За първи път Ястреба говореше така — напълно откъснат, освободен от Роук.
— Може би се нуждаят от някоя и друга жена, за да им посочи такава възможност — рече вдовицата и той се разсмя.
Тя отново завъртя чекръка:
— Продължавам да не схващам защо, след като може да има жени кралици, да няма жени Върховни жреци?
Теру ги слушаше.
— Суха вода, горещ сняг — каза Гед една гонтийска поговорка. — Кралете получават силата си от другите хора. Докато силата на магьосника е у него самия.
— И тази сила е мъжка. Защото дори не се знае в какво е силата на жената. Добре. Разбирам. И все пак, защо тогава не си намерят Върховен жрец — мъж Върховен жрец?
Гед оглеждаше скъсания ръб на панталоните.
— Ами щом Повелителят на градежа не е отговорил на техния въпрос, значи е отговорил на въпрос, който те не са си поставили. Значи е нужно именно това — да се постави въпросът.
— Гатанка ли казвате? — попита Теру.
— Да — отвърна Тенар. — Но не знаем самата гатанка. Знаем само отговора й. И той е: „Една жена от Гонт.“
— О, има много такива — отбеляза Теру, след като се замисли за малко. И явно доволна от себе си, отиде да донесе още един наръч дърва.
Гед остана загледан подир нея.
— Всичко се промени — рече гостът. — Всичко… Понякога си мисля, Тенар, питам се дали възкачването на Лебанен на престола не е всъщност началото? Вратата… А той — вратарят, позволяващ да се премине отвъд?
— Та кралят е толкова млад — каза с нежност Тенар.
— Толкова млад, колкото е бил Моред, когато е спрял Черните кораби. Толкова млад, колкото бях аз, когато…
Той млъкна и се взря през прозореца към посърналите, замръзнали поля между оголените клони на дърветата.