— Това е работа на всеки, който се храни в тази кухня.
— Но не и моя — отряза Спарк и излезе.
— Значи може да е на Хоук, ала не и твоя, така ли?
Той само кимна на прекосяване през двора,
— Много е късно — казваше си тя, връщайки се в кухнята. — Провалих се. Напълно се провалих. — Усещаше бръчките по лицето си, дълбоките бръчки край ъглите на устните и между веждите: — И да поливаш един камък, няма да порасте дърво.
— Трябва да започнеш още докато са млади и крехки. Като мене — опита да се пошегува Гед. Този път не можа да я накара да се засмее. На връщане от работа вечерта видяха на входа един мъж, който разговаряше за нещо със Спарк.
— Това да не би да е оня човек от Ри Алби? — попита Гед. Очите му излъчваха доброта.
— Идвай, Теру — повика я Тенар, защото детето беше спряло на мястото си. — Какъв човек?
Тя бе късогледа и хвърли бегъл поглед през двора:
— А, оня търговец на овце, как му беше името, Таунсенд. Защо ли се е върнала тая черна врана?
През целия ден вдовицата бе готова всеки миг да избухне, тъй че Гед и Теру запазваха разумно мълчание.
Тенар приближи до мъжете пред портата:
— За младите агнета ли си дошъл, Таунсенд? Не си ли закъснял с една година? Е, все може да се намери нещо в кошарата.
— Току-що и господарят каза същото — потвърди Таунсенд.
— Така ли! — възкликна Тенар. Интонацията и накара лицето на Спарк да потъмнее.
— Е, тогава няма да ви преча с господаря — заключи тя и вече се канеше да си тръгва, когато Таунсенд се обърна към нея:
— Имам вести за тебе, Гоха.
— Третият път е на късмет.
— Нали знаеш старата Мос, знахарката? Хич не е добре. Щом разбра, че слизам към Средната долина, ми заръча: „Предай на господарката Гоха, че искам да я видя, преди да умра. Да дойде, ако може.“
„Врана, черна врана такава“ — мислеше си Тенар, гледайки тоя мрачен вестител.
— Болна ли е?
— На смъртно легло — Таунсенд леко подсмъркна, за да изобрази съчувствие. — Разболя се през зимата и се влошава. Каза да ти предам, че много иска да те види, преди да умре.
— Благодаря, че ме извести — кимна сдържано тя и се обърна да си влезе у дома. Таунсенд се упъти заедно със Спарк към овчите кошари.
Докато приготвяха вечерята, вдовицата рече на Гед и на Теру:
— Трябва да отида.
— Разбира се — съгласи се Ястреба. — Можем да тръгнем и тримата, ако нямаш нищо против.
— Наистина ли? — за първи път този ден лицето й просветна. — О, толкова е хубаво! — зарадва се тя. — Не смеех дори и да попитам, мислех си… Теру, искаш ли да се върнем в онази къщичка, в дома на Оджиън, за известно време?
Момичето спря за малко да размисли.
— Тъкмо ще си видя прасковата.
— Да, а също и Хедър, Сипи и Мос. Бедничката Мос! О, така ми се щеше, така ми се щеше да се върна там, но винаги си казвах, че нямам право, че трябва да се грижа за фермата и какво ли още не…
Все й се струваше, че съществува и друга причина, заради която не бива да се връща, заради която не си позволяваше и да мисли за това. Даже не си бе дала сметка колко много копнееше по Ри Алби. Ала каквато и да беше причината, тя и се бе изплъзнала като сянка, като забравена дума.
— Дали има кой да се грижи за леля Мос, дали са повикали някой лечител? Та Мос беше единствената знахарка на Откоса. Но долу, в Гонтийското пристанище, сигурно има кой да й помогне. О, бедничката! Как ми се иска да тръгна… Сега е късно, обаче утре, утре рано сутринта… А господарят ще трябва сам да си прави закуската!
— Ще се научи — каза Гед.
— Не, няма да се научи. Ще намери някоя глупава жена да му я приготвя. Ох! — тя огледа кухнята с пламнало, гневно лице. — Неприятно ми е да й оставя тази маса, която съм лъскала цели двайсет години. Надявам се, че ще оцени жеста!
Спарк покани търговеца на овце за вечеря, но Таунсенд отказа нощувката, предложена му от гостоприемство. И без това на Тенар й бе неприятна подобна мисъл. Тя беше доволна, когато той се отправи в синия здрач на пролетната вечер към своята странноприемница в селото.
— Още утре заранта тръгваме за Ри Алби, сине — рече вдовицата. — Хоук, Теру и аз.
Морякът, изглежда, леко се стресна:
— Толкова внезапно?
— Ти също тръгна така и се върна така — каза майка му. — Виж сега, Спарк, в тая кутия са парите на баща ти. В нея се пазят седем монети от слонова кост и кредитните талони на стария Бриджмън, но той няма да плати, няма с какво. Тези четири андрадийски монети Флинт получи от продажбата на овчи кожи на един корабен търговец във Валмаут в продължение на четири години още когато ти бе момче. Другите три — хавнърските — Толи ни изплати за фермата при Горни извор. Аз накарах баща ти да купи тая ферма и му помогнах да я стегне и продаде. Ще ги взема, понеже наистина съм ги спечелила. Останалите, както и фермата, са твои. Ти си господарят.