Момичето беше облечено в кафява копринена блуза с дантелена якичка и маншети и плисирана — мисля, че така му казват — пола. Широкопола сламена шапка, украсена с пера, и кафяв, доста плътен воал закриваха голяма част от лицето й. Мъжът бе облечен в обикновен тъмен костюм, а косата му беше подстригана много късо. Едва ли човек би му обърнал внимание, ако го срещнеше някъде.
На отсрещната маса седяха те — убиецът и жената, която беше подмамил. А срещу тях бяхме ние — законният (според традицията) отмъстител и извънщатният свидетел, който сега пише тези редове.
В този момент в сърцето на извънщатния свидетел се пробуди жаждата за кръв. За миг той се присъедини към враждуващите — устно, разбира се:
— Какво чакаш, Сам? — попитах го шепнешком. — Стреляй!
Сам изпусна една меланхолична въздишка.
— Ти не разбираш — отвърна ми той, — но той разбира. Той знае. По тези места, Господин Градски, порядъчните хора имат закон — да не се стреля по мъж, когато е придружаван от жена. И не съм чул някой досега да го е нарушил. Няма да го наруша и аз. Трябва да го хвана сам или в мъжка компания. Ето как стоят нещата. И той също го знае. Всички го знаем. Значи ето какъв бил този красавец Бен Татъм! Ще го приклещя някъде сам преди да са напуснали хотела и ще му тегля чертата под сметката!
След вечеря бегълците бързо изчезнаха. Въпреки че Сам обикаля из фоайето, стълбището и коридорите до среднощ, по някакъв тайнствен начин те успяха да му се изплъзнат и на сутринта нямаше следа нито от дамата с воалетката и кафявата дреха, нито от слабоватия дребен мъж с късо подстриганата коса, нито от двуколката им.
Преследването в по-голямата си част е монотонна работа, затова ще ви спестя тази част от събитията. Настигнахме ги по пътя. Бяхме на около петдесетина метра зад тях. Те се обърнаха и ни погледнаха. Продължиха без да пришпорват конете. Тяхната сигурност вече не зависеше от бързината. Бен Татъм го знаеше. Ясно му беше, че единственото му спасение е кодексът на честта. Нямаше съмнение, че ако Бен Татъм бе сам, нещата между него и Сам Дорки бързо щяха да се разрешат по обичайния начин. Но присъствието на неговата спътница държеше пръстите и на двамата настрана от спусъка. Струваше ми се, че той не е страхливец.
Както виждате, в някои случаи жената може да усмири двама мъже, а не да предизвика сблъсък между тях. Но съвсем не съзнателно или от добра воля. За нея кодекси не съществуват.
След около пет мили стигнахме до Чандлър, един от бъдещите големи градове на Запада. Конете и на преследваните, и на преследвачите бяха гладни и изтощени. Имаше само един хотел — опасен за хората и благосклонен към зверовете. Така че четиримата отново се срещнахме в трапезарията след гръмовния звън на камбаната, който почти раздра небесата. Трапезарията тук не беше толкова просторна както тази в Гатри.
Точно когато ядяхме ябълковия пай — как се преплитат в живота пародията и трагедията! — аз забелязах, че Сам с подчертан интерес разглежда нашата плячка, седяща на отсрещната маса. Момичето отново бе облечено в кафявия костюм с дантелените якичка и маншети и воала й отново бе спуснат над очите. Мъжът се бе навел над чинията и не вдигаше късоподстриганата си глава.
Чух Сам да мърмори повече на себе си отколкото на мен:
— Кодексът не позволява да се застреля мъж в присъствието на жена, но по дяволите, никъде не е писано, че не можеш да застреляш жена в присъствието на мъж!
И преди още да успея да разбера какво цели с тези думи, той извади револвера си от лявата си под мишница и заби всичките шест куршума в тялото, което кафявата дреха покриваше — костюма с дантелените якичка и маншети и плисираната пола.
Отпуснала върху ръцете си глава, загубила своята предишна красота и гордост, на масата остана да седи момичето, чийто живот бе провален завинаги. В това време дотичаха хора, за да вдигнат тялото на Бен Татъм в женските одежди, които дадоха възможност на Сам да открие технически пропуск в изискванията на кодекса.