Нещо го подхвана и го понесе. След миг разбра, че го носят собствените му криле. Не беше сбъркал: техноживотът вече беше вътре в него. Техноживот, неподвластен нито на него, нито на Борис Емелин. Но времето не стигаше. Тялото му, подсилено с колония техноклетки, бързо изгаряше жалките мастни натрупвания. Енергията щеше да стигне за пет минути. Грамадните технорзи долу вече бяха влезли във фаза на полово размножаване. На полусферичните им върхове набухваха чашките на женските гонофори.
Иззад облаците изскочиха два полицейски флаера и два факела обозначиха стартиралите ракети.
Андрей се стрелна надолу като камък и чак преди самата повърхност на технорга разтвори криле.
Двете ракети се врязаха в меките части на технорга и се взривиха някъде в дълбочина — на повърхността изригнаха гейзери пара.
От изток идваше някакъв облак. Конкуренти, мина му през главата. Летящи полови особи, избълвани от мъжките размножителни органи…
Важен е не само кодът, но и мястото на активация, което също е включено в образния код.
И макар че всички мазнини в тялото му бяха практически изгорели и кожата се бе опънала върху костите, заплашвайки да се скъса всеки момент, Андрей изведнъж усети необикновена лекота и направи лупинг.
Картината се дорисува. Отдолу се виждаше чашката на женски гонофор, едно към едно напомняща детско креватче. „О-ох!“ — изръмжа Андрей и пикира надолу.