— Няма как да знам дали някой се е наранявал някога — отвърна Тейлър.
Избягва думата „пронизвал“ и кървавата представа, която предизвиква.
— Значи не можете да изключите възможността при определени обстоятелства „Марк 3000“ да произведе изстрел при зареждане?
Наруши обещанието си, че въпросът ще е само един.
— Не мога да я изключа.
— Нямам повече въпроси, Ваша чест.
— Тогава да обядваме — обяви съдията.
— Трябва да ти разкажа за нас двамата с Грифин — каза Кралицата.
— По средата на процеса сме — отвърна Виктория. — Дай ми отсрочка.
Кралицата настоя и я убеди да излязат на разходка. След десет минути бяха на доковете и точно минаваха покрай една редица рибарски лодки, когато Айрини каза:
— Влюбена съм в Гриф.
— Поздравления.
— Но не бях, докато беше жив баща ти.
— Така ми каза. Онази нощ за пръв път си оправила Гриф. Какво друго е толкова важно, че не може да чака?
— Вчера ходих до Маями и се отбих в банката. До сейфа си. Взех предсмъртното писмо на баща ти.
Виктория спря рязко до камара изпочупени кошове за омари.
— Сега! След всичките тези години трябва да го направиш сега? Защо?
— Не мога да понасям да ме мразиш.
— Моля те, майко. Не мога да се разправям с това сега.
Един рибар, клекнал до лодката си, се обърна да ги погледне. Не се случваше често две добре облечени жени да се карат пред траулера му.
— Знам под какво напрежение си, Принцесо, и Господ ми е свидетел, че искам да спечелиш, но…
— Нищо не знаеш! Не искам да виждам писмото.
— Нямаш избор.
— Вече не съм на дванайсет, майко. Сама взимам решенията си.
Кралицата бръкна в тъмнооранжевата си кожена чанта. Виктория тръгна да си върви веднага щом видя какво излезе от нея. Старовремски хартиен плик с връвчици за връзване.
Кралицата забърза след нея на проклетите си змийски сандали.
— Обожавах баща ти. Никога не съм му изневерявала. С Гриф бяхме само приятели. Партньори за бридж. Харесвахме едни и същи неща. Синатра. Френски филми. Постмодерно изкуство.
— Майко, не ме интересува, разбра ли?
— Никога не съм спала с него.
— Добре, сега го хвърли.
— Баща ти ми изневери.
Виктория се извъртя. Под яркото слънце, в раирания костюм, лицето й пламна, помисли, че може да припадне.
— Лъжкиня!
— Знаех, че така ще кажеш. Затова донесох писмото на Нелсън.
Айрини се опита да й даде плика, но Виктория се дърпаше, все едно е целият в пламъци.
— Сигурно е подправено. Никога не бих ти го простила.
— Не нося фалшиви перли, не използвах хартиени чинии и не подправям предсмъртни писма. Време е да разбереш истината. Баща ти имаше връзка с Филис.
— Филис Грифин?
— Да, с Филис Грифин. Срещаха се тайно през последните няколко месеца.
— Знаех си, че лъжеш.
Жената на чичо Гриф, майката на Джуниър! Самата мисъл беше абсурдна.
— Когато разбрах, казах на баща ти, че искам развод. Молеше ме да му простя, но аз не можех. Удари го на психология. Каза, че не обичал Филис. Било заради напрежението в работата, съдебните разследвания, даже и омразата към Гриф, задето им докарал съдебни проблеми. Предложи да идем на брачна консултация само и само да спасим брака си. Казах му да върви по дяволите. Заплаших, че ще се разведа и ще те взема. Гордостта ми беше наранена и нямаше да му дам друг шанс.
Виктория усети лек бриз. Лодките изскърцаха, закотвени на дока, въздухът беше натежал от развалена риба.
— Дай ми го.
— Така че съм виновна, скъпа. Виновна съм, че бях груба и не исках да простя. Виновна, че бях толкова егоцентрична и не можах да видя колко болен беше баща ти. Самоуби се в нощта след разрива ни.
Писмото беше написано на ръка на бланка на „Грифин-Лорд Кънстръкшън“.
Скъпа моя Айрини,
Не мога да изразя с думи колко дълбоко ви обичам двете с Виктория, но всичко стана прекалено непоносимо. Страхувам се, че компанията ще се срине и не виждам изход. Нараних те дълбоко и нищо, което кажа или направя, не ще поправи стореното зло. Най-много съжалявам, че няма да съм жив да видя жената, в която е съдено да се превърне Виктория.
Моля и двете ви да ми простите.
Над главата й изкряка чайка. Виктория чу звука на дизелов двигател, водата до кърмата на рибарската лодка завря.
— Съжалявам, че не ти казах по-рано — каза Айрини. — Исках да помниш баща си по друг начин. И вероятно донякъде съм се чувствала унизена.
— Защо? — Изведнъж всичко се беше променило. Майка й беше жертвата в брака, а не злодеят. — Татко ти е изневерил, той е решил да се измъкне като страхливец.
— Чувствал е, че има нужда от някой друг. Не е нещо, с което мога да се гордея. През всичките тези години се питах дали ако се бях държала по друг начин, той щеше да е още жив?