Чери Конклън? Кой друг можеше да бъде?
С мрежа в ръка един спасител вадеше нещо от водата. Какво беше?
Ръка! От лакътя надолу, ръка в разкъсан неопренов костюм.
Фоулс.
Боже, беше го направил! Беше се пожертвал. Беше унищожил своя „Тирпиц“ и беше спасил живота на Стив. Как се отплаща човек за такова нещо?
Не се отплащаш. Може би даваш клетва да станеш по-добър човек, но дългът си остава неизплатен.
Когато спасителите помогнаха на Стив да се качи по стълбата в голямата лодка, той смътно си спомни, че е загубил нещо. Маската, разбира се. И…
Плочата.
Самопризнанието на Фоулс. Предсмъртното му желание беше да си уреди сметките и да изчисти името на Грифин. Плочата беше тъмносиньото алиби на Грифин и сега лежеше на дъното на тъмносиньото море.
Свиждане
49
Хората в спешното в болница „Фишърмен“ се зарадваха, когато видяха Стив.
Няколко шеги за намаление за постоянните клиенти, няколко предложения да седи далече от водата. Обещаха му да го пуснат след няколко часа наблюдение, когато изследванията и снимките покажат, че всичко е наред.
Лицето на Стив беше червено като сварен рак с призрачни бели контури от маската. Имаше шина на врата, но всичките му движещи части бяха в полуизправност. Скоро докторите и сестрите се пръснаха и малката му кабинка се изпълни с хора с униформи и пистолети на хълбоците. Стив отказа да дава показания, докато някой не подхвана припева на „Опитвам се да споря с урагана“.
— Влизай, папагалска главо — прошепна Стив, когато шериф Раск си провря носа през завесите.
— Джими Бъфет ти праща много здраве. Леле, изглеждаш кат лайно.
— Благодаря, Уилис. Защо не разкараш всички, за да можем да си поговорим.
Раск разгони останалите, придърпа един стол и Стив му разказа всичко, което се беше случило след появата му в Парадайз Кий тази сутрин. Разходката с торпедо, рифа, историята на Фоулс как се прокраднал на борда на „Форс мажор“, как са се сборичкали със Стъбс за харпуна, как е гръмнал и накрая нападението на Конклън с моторницата, изрисувана с пламъци.
— Съвпада — отвърна Раск. — Единият труп е на Честър Лий Конклън. Частите от тялото на мъжа в неопрена е трудно да бъдат идентифицирани, но от това, което казваш, излиза, че трябва да е Фоулс.
— Ами сигаретата? На кого е?
— Регистрирана е на несъществуваща компания на Бахамите. Опитваме се да я проследим, да видим кой плаща годишния данък.
— Намерихте ли нещо на лодката?
— Имаш предвид това, което е останало от нея? От бреговата охрана още ровят из останките. Но намерихме харлито на Конклън. В една марина на южен Матакумбе.
Стив се надигна от възглавницата.
— Прегледахте ли дисагите му? Разпитахте ли хората от марината? Открихте ли къде е бил Конклън?
— Не знам, Стив. Не мога да споделям материали от следствието с цивилни. И то адвокати.
— Казвай. Или ще те издам на кмета, че още гледаш марихуана в задния си двор.
— Че и той си гледа — почеса си мустаците. — В дисагите не намерихме нищо, освен стек „Марлборо“ и фиш.
— За какво?
— Изтекла регистрация.
— Какво не ми казваш, Уилис?
— Няма никаква следа. Фишът е издаден в Джаксънвил. Преди десет дни.
Джаксънвил? Не можеш да отидеш по-далеч и пак да си във Флорида.
— Бая път — каза Стив. — Имаш ли представа какво е правил там?
Раск повдигна рамене.
— Може да е ходил при приятели или роднини. Разбира се, не е като Маями. — Раск затананика „Всеки има братовчед в Маями“.
Разбира се, Конклън можеше да е ходил на гости, на почивка или на бодисърфинг. Но можеше и да е работил за човека, който го беше наел да изхвърли Стив от пътя и да сплаши Виктория. Стив попита къде е бил издаден фишът и Раск посочи някаква пресечка на Сейн Джоунс Ривъруей Драйв. После Стив му каза, че Фоулс си подписал самопризнание на магнитна плоча, която сега лежеше на дъното на океана.
— Чакай, Стив. Какво самопризнание? Нали каза, че Стъбс се е пронизал случайно, докато са се борили за харпуна?
— Така е. Но Фоулс пое моралната отговорност.
Раск дръпна леко ухото си.
— Това малко мъти водата.
— Истината винаги мъти водата.
— Фоулс каза ли ти за кого е работил?
Стив поклати глава, болезнено движение.
— Само, че и Конклън е работил за него. Трябвало е да принудят Стъбс да приеме предложението на шефа им за един милион долара. Да го хвърлят през борда, ако им откажел.
Раск сниши гласа си.
— Харесва ми самопризнанието. И ще открия кой е шефът им. Но като се замисля, не мога да те оставя да кажеш в съда, че стрелбата е била случайна.