— Защо?
— Защото никога няма да мога да пипна шефа за планирано предумишлено убийство.
— Искаш да излъжа под клетва?
— Само малко да размажеш картинката. Кажи, че Фоулс ти е признал, че е имал заповед от някого да убие Стъбс. Ще ти го доведа веднага щом го хвана.
— Господи! Прескачам правилата тук-таме, но ти искаш да лъжесвидетелствам.
— Понякога трябва да нарушиш закона, за да въздадеш справедливост, Соломон. Никой ли не те е научил на това?
Само баща ми, помисли си Стив, и потъна обратно във възглавницата.
Десет минути след като Раск си тръгна една сестра дойде да каже на Стив, че го пускат.
— Но пак заповядай, чу ли?
Миг по-късно завесата се дръпна и Грифин Джуниър подаде глава. Беше по потник и носеше срязани дънки, но дори през завесите Стив видя как целият контингент от сестри го е зяпнал.
— Стив, дойдох веднага щом разбрах.
— Благодаря, Джуниър. Влизай преди лигите на сестрите да са напълнили подлогите.
Джуниър седна на ръба на леглото.
— Току-що говорих с Тори. Умира от притеснение. Моли да й се обадиш.
Един положителен обрат днес.
— Донесох ти дрехи — Джуниър му подаде избелели дънки и тениска с яка. — Ако мога да ти помогна с нещо…
— Колата ми е в Парадайз Кий — отвърна Стив.
Джуниър му предложи да го закара дотам; можел да използва мобилния му, за да се обади на Виктория, на баща си и на Боби; щели да му приготвят нещо за обяд, ако искал; колко жалко за Клайв Фоулс…
— Дължа ти извинение, Джуниър.
— За какво?
— Че те обвиних в убийството на Стъбс.
— Няма нищо. Не съм се впрегнал.
— Обикновено внимавам за такива неща, но с теб…
— Стана прекалено лично. Знам.
— Е, съжалявам за това.
— Както вече ти казах, всичко е наред. — Джуниър му пусна една усмивка на момче от корица. — Навлизах ти в територията с Тори. — Тръсна глава така, че един рус кичур падна пред очите му. — И без това между нея и мен нямаше да излезе нищо.
Какво е това? Хвърля кърпата ли?
— Имам нужда от някой, който да пътува с мен. Да следваме слънцето. Да ходим на местата за гмуркане през лятото, в ски курортите през зимата. Тори наистина обича работата си, иска да стане най-добрият адвокат в града. Винаги ще си останем приятели, но просто сме много различни. Докато вие двамата…
Стив се разсмя.
— Да, като кремък и стомана.
— Искрите са хубаво, нещо, нали? Тя наистина те обича.
Каза го толкова спокойно, сякаш се подразбираше. Сякаш всеки глупак можеше да го разбере.
— Тя ли ти каза?
— Не се обиждай, Стив, но разбирам малко повече от жени от теб. И знам, че Тори те обича.
Супер. Два положителни обрата за днес.
Главоболието му взе да утихва, докато навличаше фланелката на Джуниър и хич не му пукаше, че е един номер по-голяма.
Законите на Соломон
12.
Когато мъж и жена са в пълен синхрон — четат си мислите, разсмиват се взаимно, доставят си радост един на друг, — те са нацелили точката на екстаза и когато са заедно, е… почти толкова хубаво, колкото и когато правят секс.
Защо стават убийства
50
— Боли ли?
— Само като гледам сметката от болницата.
Бяха в хотелската стая на Виктория, Стив се беше излегнал на леглото й. Боби седеше на работната маса, наведен над лаптопа си. Навън беше тъмно и бандата, която свиреше кавъри на Джими Бъфет, дрънкаше песен след песен в патиото.
Виктория непрекъснато сменяше торбичките с лед на врата на Стив и му мереше температурата, макар че не беше сигурно точно защо го прави. Въпреки че се беше разминал на косъм със смъртта, Стив изглеждаше необичайно спокоен.
Ако можех да го държа на кодеин и демерол, щяхме да се разбираме направо супер.
— Можеш да останеш тук довечера — каза тя.
— Тук? — Стив потупа матрака на огромното легло.
— В съседната стая. Кралицата се върна в Маями.
Боби се разсмя.
— Знаех си, че няма да те огрее тази вечер, чичо Стив.
— Продължавай да работиш, хлапе — отвърна Стив. — Иначе ще докладвам, че редовно бягаш от училище.
— Ти си този, който ще иде в затвора — изстреля в отговор Боби. — Как се казваше, Виктория?
— Съучастие в развращаване на малолетни — отвърна тя.
— Детето вече си беше развратено, когато се премести при мен — защити се Стив.
— Гладен съм — каза Боби. — Кога ще ядем?
— След като разкрием убийството. — Стив вече им беше разказал за разходката с „Фоулс Фарфарата“ и равносметката. Всичко, освен така нареченото „самопризнание“ на Фоулс. Беше позагладил малко ръбовете и беше казал на Виктория, че Фоулс е признал. Не беше решил още дали да излъже направо, както Уилис Раск го беше помолил, и искаше да не си затваря вратичките.