Огледа съдебната зала. Джуниър го нямаше на обичайното му място зад масата на защитата. Шериф Раск улови погледа й и й намигна. Второто намигване за сутринта. По-рано, докато чакаше кафето от машината във фоайето, той беше дошъл специално да й каже добро утро.
— Успех с Робинсън днес — намигна й и се отдалечи, като си подсвиркваше „Синът на сина на моряка“.
Виктория се запъти към противоположния край на залата. Не искаше съдебните заседатели да я виждат. Нека се съсредоточат върху Робинсън, който седеше в очакване, впил поглед в нея.
Понякога с недружелюбните свидетели започваш бавно и нежно. Незаплашително. Неутрален тон, приятно поведение, слънчева пътека, осеяна с листенца от рози, под която се крие острият бамбук в ямата отдолу. Стив свързваше кръстосания разпит с приспиване вниманието на питчъра с неуспешен удар, след което открадване на втори начален с яростен неочакван спринт. Но рано сутринта, й беше казал, че Робинсън ще е наясно накъде бият.
— Само няма да е наясно какво точно знаем. Дръж се самоуверено. Дръж папка, пълна с листове, сякаш разполагаме с чертежите на платформите. Задавай кратки въпроси. Не му давай време да мисли между отговорите.
— Притежавате ли „Сигарет Топ Гън 38“, господин Робинсън? — попита тя.
— Не лично — отвърна той.
— Като юридическо лице тогава. Моторницата на вашата бахамска корпорация ли е?
— Да.
— Поради каква причина криете, че лодката е ваша собственост?
— Протестирам. Заяждане! — Уадъл нямаше как да знае накъде беше тръгнала, но искаше да й препречи пътя за натам.
— Отхвърля се — отвърна съдията.
— Нищо не крия, госпожице Лорд. Адвокатите са го направили по този начин заради данъчни облекчения.
— Къде е моторницата ви днес?
— Беше открадната от марината вчера. Казаха ми, че се е разбила при инцидент в залива.
Инцидент. Звучи по-добре, отколкото „Наемният ми убиец беше взривен“.
— Уведомихте ли полицията за кражбата на моторницата?
— Честно казано, госпожице Лорд…
Свидетелят винаги лъже, когато започва с: „Честно казано…“
— … не знаех, че лодката е открадната, преди от бреговата охрана да ме уведомят, че се е разбила.
— Познавате ли човек на име Честър Лий Конклън, известен още като Чери Конклън?
— Той е човекът, който е откраднал лодката ми.
— Значи не го познавате?
— Не съм казал такова нещо, мадам. Той е оксиженист. Преди работеше при мен.
— Преди?
— Не беше надежден човек. Уволних го преди няколко седмици.
— Тогава какво е правил в Джаксънвил преди по-малко от две седмици?
Въпросът явно го изненада. Нямаше откъде да знае за фиша, нямаше как да знае и че можеха да докажат, че Конклън е бил близо до корабостроителницата.
— Чухте ли въпроса, сър? — попита съдията.
— Ще трябва да попитате господин Конклън какво е правил в Джаксънвил — отвърна свидетелят.
— Хайде, господин Робинсън — продължи Виктория. — Със сигурност от бреговата охрана са ви казали, че тялото на господин Конклън е било открито сред останките на моторницата ви.
Съдебните заседатели наостриха уши, когато чуха новината. Вече никой не сумтеше и не си гледаше часовника.
— Съжалявам, беше само фигуративно. Не знам какво е правил там.
— Не е ли проверявал как върви строежът на баржата ви в Южната корабостроителница?
Робинсън премигна. Не се присви в кръста, сякаш са го ударили в корема, но очите му премигнаха два пъти.
Дотук Стив беше прав. Беше проучил сателитните снимки. Беше събрал всички парченца от Грифин и Фоулс и й беше подарил таза лъскава нова играчка. Но Виктория все пак трябваше да я увие в шарена хартия и да я върже с красива панделка.
— Госпожице Лорд, както ви казах и в офиса си, след като господин Грифин беше обвинен в убийство, нямах друг избор, освен да откажа поръчката.
— Чудя се дали „отказвам“ е правилната дума — заяви Виктория. — Не сте ли просто променил поръчката?
Робинсън я изучаваше, сякаш питаше: „Колко точно знаеш?“ Тя отвори една папка и я наклони така, че да може да види десетсантиметровите букви: ЮЖНА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА. Вътре имаше каталог с плажни колекции. Роклите с гол гръб явно пак се връщаха на мода.
— Вярно е, че бяха направени някои промени — предпазливо отвърна Робинсън.
Виктория вдигна картонения статив, който си беше играла да прави в осем сутринта. Увеличени сателитни снимки показваха новострояща се баржа. Равната стоманена платформа беше натрупана догоре с огромните детски кубчета. Поне така изглеждаха от орбита.
— Това ли е баржата, която сте поръчал?