Нова пауза. Можеше да отгатне по изражението му, че търси изход от ситуацията. Начин да премине през протока между лъжесвидетелстването и заговора за убийство.
— Трудно е да се каже, но, да… може и моята да е.
Виктория се разходи пред съдебните заседатели, вдигнала снимките.
— Какво има на палубата, господин Робинсън? Не прилича на тежки машини или на строително оборудване.
— Полуготови стоманени конструкции.
— Стотици на брой, нали така?
— Петстотин и петдесет, мадам.
„Когато притиснеш съдебен заседател, задавай кратки въпроси. Изисквай отговори с «да» и «не» и непрекъснато ускорявай темпото.“
Благодаря ти, Стив!
— Всяка около четирийсет, четирийсет и пет квадратни метра?
— Да, мадам.
— С канали за водопровод, електричество и вентилация?
— Да, мадам.
— Но без кранове, сонди и друга тежкотоварна техника?
— Точно така, мадам.
— Защото това не е работна баржа, нали?
— Не, не е.
— Какво е тогава?
— Ами многофункционално плавателно средство.
Виждаше се как по челото му избиват капчици пот.
И друг път беше карала свидетели да се изпотяват, но тръпката си оставаше. Стив се хвалеше, че веднъж докарал свидетел до инфаркт, но продължил да сипе въпроси дори и когато от бърза помощ изкарали човека на носилка.
— Многофункционално? — Повдигната вежда, саркастичен тон — от Стив ли ги беше копирала? — Да не би целта да е случайно хазарт и туризъм?
— Може и така да го кажете.
Тя повиши тон.
— Вие го казвате, господин Робинсън. Тези стоманени конструкции са полуготови хотелски стаи. Строите плаващ хотел с казино, нали така?
— И какво ако строя? — изстреля в отговор Робинсън. — Аз съм бизнесмен. Не правя нищо незаконно.
„И ако почне да се заяжда, ритни го право в топките.“
— Нищо незаконно — повтори тя, — освен ако не кроите как да натопите Харолд Грифин в убийство, за да откраднете идеята му и да я реализирате в по-малък мащаб.
Уадъл скочи на крака.
— Протестирам! Адвокатът свидетелства! — И той като всички прокурори мразеше изненадите и сега изглеждаше сякаш се беше блъснал в стъклена врата.
— Приема се — отсъди съдията. — Госпожице Лорд, моля, оформяйте обвиненията си като въпроси.
Виктория направи едно кръгче пред съдебните заседатели и се приближи към свидетеля.
— Ако моят клиент построи Океания над рифа, на вашия хотел баржа ще бъде забранен достъпът в района от съображения за сигурност, — нали така, господин Робинсън?
— В непосредствена близост — да.
— Нужен ви е бил от достъп до този риф. Ако Океания бъде построена, вашият хотел загива във водата, нали така?
— Сигурен съм, че би оказало влияние на бизнеса по някакъв начин, но кой може да каже до каква степен?
— Луксозен хотел и казино като Океания биха отнели блясъка на вашия плаващ Уол-Март, нали?
— Въпрос на мнение.
— Вашето мнение е било, че трябва да попречите на Грифин да построи Океания.
— Не! — Робинсън й се усмихна. — Проектите ни бяха напълно различни.
— За да са наясно съдебните заседатели — продължи тя, — нает сте от Хал Грифин да направите платформите за построяването на Океания. Но без да уведомите господин Грифин, тайно започвате разработка на конкурентен проект?
— Както казах и преди малко, аз съм бизнесмен, госпожице Лорд.
Виктория замълча, което даде възможност на съдията да се включи:
— Имате ли други въпроси?
Виктория беше изпуснала парата. Беше установила мотив. Сега Стив трябваше да свърже Робинсън с убийството. Беше готова да си седне, но осъзна, че е нарушила едно от многобройните правила на Стив за кръстосания разпит.
„Винаги завършвай силно.“
— Само още нещо, Ваша чест. — Тя се обърна към свидетеля. — Господин Робинсън, вашата моторница… как е кръстена?
Надяваше се, че фотографът снима в момента. Лицето на Робинсън почервеня от гнева, който се беше насъбрал в него.
— „Насита“ — отвърна Робинсън.
— Фен на „Ролинг Стоунс“ ли сте?
Отново сарказъм. Мразя, когато Стив го прави, но понякога не мога да се въздържа.
— Така се е казвал един от корабите на Хенри Морган — отвърна Робинсън през стиснати зъби.
— Морган Ужасния? — престори се на изненадана.
— Някои го наричат така.
— Не е ли потапял кораби и рушил градове? Плячкосвал, палел и изнасилвал?
— Трябва да разберете историята, госпожице Лорд. В онези дни…
— История или не, Морган Ужасния не е ли бил пират?
— Имал е разрешението на Короната. Смятал се за капер.
— Точно така — отвърна тя и се усмихна с престорена скромност. — А вие се смятате за бизнесмен.