— Добре казано. Лесно за запомняне. Какво каза за Робинсън?
— „Лечестър Робинсън е човек с висок интелект и големи възможности. Но напълно аморален и покварен. Като развалена скумрия на лунна светлина, блести и в същото време вони.“
— Хитро. Но не го ли използвах аз веднъж.
— Два пъти. Но вместо костур, казах скумрия, за разнообразие.
— Страхотна работа. Браво на теб!
Тя му се усмихна сияйно и заподскача. Ако настроението й се вдигнеше още малко, реши Стив, щеше направо да полети. Минаха покрай една будка за сладолед, ароматът на току-що опечени вафлени фунии се носеше по тротоара. След малко, знаеше го от собствен опит, щеше да я обземе вълчи глад.
— Гладна съм — каза Виктория. — Да обядваме някъде?
А, точно навреме!
— Мога да ям непрекъснато, Вик. Знаеш го.
Кафетата бяха пълни с туристи от корабчетата, пуснати в града за пет часа, преди да надуят сирените и да се втурнат обратно към пристанището като плъхове след магьосник със свирка на уста.
— Какво ще кажеш за тук, Стив? Ресторанта на приятеля ти. Ще си поръчаме риба тон на барбекю, която ти толкова обичаш.
Много ясно, намираха се пред „Маргаритавил Кафе“, един от ресторантите на Джими Бъфет. Мястото беше претъпкано, а пред вратата се виеше дълга опашка. Повечето имаха вид на дебели, изгорели на слънцето каубои от средния запад, нахлузили хавайските ризи направо от закачалките в магазина. Стив и Виктория се наредиха на края на опашката.
— А какво ще кажеш за малко скариди със сос от наденички? — продължи тя.
— Абсолютно.
— Но да започнем със супа от миди и пастет от пушена риба.
— Каквото пожелаеш. Аз черпя.
— В такъв случай и няколко сафрида в сос от ром. И лимонов пай за десерт.
Повече отколкото обикновено изяжда за цяла седмица.
Беше решил да изчака, докато стигне до втория сафрид, но когато застанаха на края на опашката, думите сами се изплъзнаха от устата му:
— Искаш ли да поговорим, Вик? За бъдещето.
— Да, искам.
— Наистина си създаде име с това дело, така че ще те разбера, ако още искаш да продължиш сама, но си мисля, че не бива да разваляме фирмата.
— И аз мисля същото.
— Наистина ли?
Може ли да е толкова лесно?
— Да гледам сама делото на чичо Гриф беше добре за мен — отвърна тя. — Много добре. Но сме по-добре заедно, отколкото поотделно.
— Повече от съгласен съм.
— Но трябва да ми оставиш място да се развивам.
— Много място. Много развитие. Няма проблем.
Опашката напредваше със сантиметри, но още бяха много далеч от входа.
— И трябва да направим някои промени — каза Виктория.
— Промените са хубаво нещо.
— Тези реклами отзад на градските рейсове. Лицата ни са точно над ауспуха. Да ги махнем.
— Добре са за бизнеса.
— Просташки са.
— Няма ги. Какво друго?
— Искам да престанем да се занимаваме с „Катеричките“.
— Защо? Знаеш, че не се занасям с момичетата.
— Непристойно е.
— Господи, Вик! Започваш да приличаш на майка си.
Тя го стрелна с поглед и той се предаде:
— Добре, добре. Майната им на „Катеричките“.
Това накара една жена на средна възраст на опашката пред тях да се извърне и да ги погледне, туристка със слънчеви очила на фалшива перлена верижка. Съпругът й беше облечен в бермуди и бяла риза с дълъг ръкав.
— Дали приятелят ти не е тук? — Виктория надникна покрай хората пред тях. — Ще ни обслужи като ВИП гости.
— Не мисля, че Джими Бъфет ходи да сервира по масите, Вик. — Остри миризми се носеха около тях. Нещо гризеше Стив, нещо друго, освен присвиващия го от глад стомах: — Говорим само за „Соломон и Лорд“. Ами…
— Стив и Виктория?
— Да. Не ни ли е по-добре заедно, отколкото поотделно, и в тази област?
— Предполагам. — Тя се наклони и го целуна. — Но ми трябва малко време, става ли?
— Мислех за всичко, което се случи, откакто „Форс мажор“ излетя на брега?
— И аз. Като започна от това, че искаше да правим секс в океана.
Жената пред тях се извърна и ги изгледа над очилата си.
— Ще стана по-добър човек — каза Стив. — По-добър баща за Боби. По-добър син. По-добър партньор за теб.
— Недей да ставаш прекалено добър, Стив. Харесваш ми такъв, какъвто си.
— Сериозно? Не искаш ли да се променя?
— Само едно нещо. От сега нататък — пълна откровеност. Искреност и честност. Не искам дори невинни лъжи.