По онова време беше десетинагодишен, но все още си спомняше заключителната реч на баща си по време на процеса срещу Раск. Облечен в раиран костюм с тиранти, Хърбърт се носеше в съдебната зала като танцьор на бални танци, омайваше съдебните заседатели, заявявайки, че клиентът му е извършвал услуга на обществото, а не криминално деяние. Млад и наивен, Уилис Раск бил извадил подгизналия вързоп от протока, за да предпази птиците и лодките.
— Тези бали с дяволски бурени са били заплаха за навигацията — заяви Хърбърт със сериозно изражение. — За щастие Уилис е бил привлечен към мястото от ято чайки, които се виели над вързопа и се угощавали със семената. Уилис е спасил неподозиращите лодки от потъване. Без бързата намеса на младия герой всички чайки са щели да се надрусат.
Това накара съдебните заседатели да се усмихнат и след двайсет минути се върнаха и го обявиха за невинен. Уилис танцуваше надолу по стълбите, целуна дървото пред съда, после прегърна адвоката си. Удържа на обещанието си, завърши колеж в Ролинс, на север в Уинтър Парк, после право в Стейтсън.
Десетина години след това Раск излезе с нова платформа, когато се кандидатира за шериф на — както местните я наричаха — „Република Конко“. Щеше да разчисти пияните шофьори от тесните пътища и да затвори мъжете, които биеха жените си. Но нямаше да арестува никого за притежание на малки количества марихуана. Ограничените ресурси, с които разполагаше за налагането на закона, бяха прекалено ценни, за да ги прахосва по престъпления без жертви. В либералните Кийс — където песента на Джими Бъфет „Защо да не се напием и изчукаме“ беше неофициален химн — това беше великолепна тактика. Раск извоюва голяма изборна победа. Някои от гласоподавателите на излизане от кабинките за гласуване си палеха цигарка с трева.
— Радвам се, че те хванах. — Раск слезе при тях на брега. — Здрасти, Боби!
— Предпазителят на глока ти е вдигнат — каза Боби.
Раск извади пистолета от кобура и го провери.
— Боже, прав си! Как го видя?
— Боби забелязва всичко — отвърна Стив.
— Нищо чудно, че е толкова лек днес — Раск претегли пистолета, после се обърна към Виктория. — Вие сигурно сте съдружничката на Стив.
— Виктория Лорд — представи се тя.
— Заместниците ми казаха, че Стив е забил яка мацка. — Раск й смигна. — И не са ме излъгали.
— Червена светлина, шерифе — отвърна Виктория. — Държите се неприлично.
Тонът й напомни на Стив за учителката му в четвърти клас, която го биеше с линията през кокалчетата, когато се провинеше.
— О, съжалявам! — извини се Раск. — Напълнил си ръцете този път, а, Стиви?
— И нейният предпазител е вдигнат, Уилис.
— Карат се, шерифе — добави Боби.
— Млък — сряза го Стив и се обърна към Раск. — Мислех, че ще те видя вчера в болницата.
— Току-що се прибирам — отвърна Раск. — Джими имаше концерт в Орландо.
— Завиждам ти, папагалска главо8.
Раск се ухили и запя няколко стиха от „Пиратите изглеждат на четирийсет“, за парите от контрабанда на трева и пръскането им набързо.
Стив се разсмя.
— Ти си пират, Уилис, но изглеждаш на четирийсет само ако погледнеш в огледалото за обратно виждане.
— Официално ли сте тук, шерифе? — Тонът на Виктория изтри усмивките и на двамата мъже и отряза всякаква възможност за пеене на нови песни.
— Не обичаш Джими Бъфет? — от устата на Раск прозвуча укорително.
— Обича Фреди Шопен — каза Боби.
Шерифът подсвирна силно.
— Можеш ли да пиеш на неговите неща?
— Препоръчвам ти го — посъветва го Стив.
— Продължавай, Стив, подигравай се — каза тя. — Сигурна съм, че смяташ тези лентяйски песни за по-хубави от един етюд за пиано.
— О! — каза шерифът. — Май някой има нужда от „Разрешение да се поохлади“.
Стив вдигна палец към Раск — допълнителни точки за включването на заглавие на лентяйска песен в отговора.
— Е, Уилис, кога за последен път двамата с Джими сте ходили за риба?
8
Parrothead — така се наричат почитателите на Джими Бъфет и неговата житейска философия за вечна ваканция. — Б.пр.