— Преди няколко седмици. Гонихме един адски як тарпон близо до Кий Ларго.
— Познаваш ли Джими Бъфет? — попита Виктория. Със същия скептичен тон на начална учителка.
Двамата мъже се разсмяха и Стив каза:
— Тази песен, дето се опитвахме да запеем — „Пиратът изглежда на четирийсет“ — е писана специално за Уилис.
— Наистина ли? — Тя се усмихна сладко и Стив разбра, че не вярва на нито една думичка.
— Стив също познава Джими — каза шерифът.
Виктория навири глава.
— Странно, че никога не го е споменавал.
— Не е голяма работа. Ловим риба по малко, пием по малко. Защо? Ти Шопен не го ли познаваш?
Чуха воя на турбодвигатели в далечината. На стотина метра над водата летящата лодка лъщеше на ранното слънце сякаш беше от сребро.
— Шерифе, трябва да вървим — рязко каза Виктория. — Така че, ако имате някаква работа…
— Само няколко въпроса.
— Внимавай, Вик — предупреди я Стив. — Имаш си работа с Коломбо от Кийс.
— Сигурна съм — отвърна тя.
— Един от законите на Соломон: Пази се от шериф, който забравя да зареди пистолета си, но помни какво се пее в „Маргаритавил“.
— Уилис Раск — каза Боби, прехапа устни и се съсредоточи за поредната анаграма. — Искал руси.
— Браво, Боби — каза шерифът. — Стиви, проучихме мъжа, който е бил намушкан с харпун. Бен Стъбс.
— Вършиш полицейска работа? — учуди се Стив. — Явно тарпоните не кълват.
— Стъбс е бил отседнал в „Пайър Хаус“. — Раск измъкна смачкан бележник от джоба на ризата си и прелисти страниците. — Купил е три карти от магазина на Чарли Симънс преди два дни, и трите на източната част на Мексиканския залив. Отбил се е до Океанографския институт, използвал е федералния си пропуск, за да влезе, и е прекарал доста време в библиотеката и на компютрите. Извадил е топографски карти на океанското дъно на няколко мили западно от Бока Чика. Две нощи поред е вечерял в „Сиенфуегос“. Спарид със салса от манго. — Раск вдигна поглед от бележника си. — Двамата знаете ли ги тези работи?
— Не — отвърна Виктория.
— Всичко — каза Стив, — без салсата от манго.
— Чичо Стив лъже — намеси се Боби.
— Знам — рече Раск. — Чичо ти лъже дори когато е по-добре да каже истината. — Обърна на следващата страница на бележника. — След вечеря Стъбс е изпил две бири в „Хогс Брет“, после е прекарал няколко часа при Дебелата Мери в Уайтхед.
— Дебелата Мери? — попита Виктория.
— Стриптийз бар — отвърна Стив. И побърза да добави: — Поне така са ми, казвали.
Раск прибра бележника обратно в джоба си.
— Добре, че се сетих, Стиви. Дебелата Мери ти праща много поздрави. Та, чудех се, какво е правил Стъбс на лодката на вашия клиент.
— Ловил е риба — каза Стив.
— Проучвал е — каза Виктория.
— Не знаят — каза Боби.
— Виждам — отвърна Раск. — Господин Грифин ще даде ли показания.
— Не — каза Виктория.
— Да — каза Стив. — По-късно.
— Ами полиграф? — попита Раск.
— При подходящи условия — отвърна Стив.
— При никакви условия — каза Виктория.
Раск се почеса по бакенбардите.
— Нарочно ли го правите, за да се отървете от добросъвестните пазители на закона като мен?
— Да — каза Стив.
— Не — каза Виктория.
Воят на витлата се усили. Хидропланът се канеше да цопне във водата с нос, насочен право към брега.
— Нещо друго, шерифе? — попита Виктория.
Раск демонстративно свали слънчевите си очила, духна на стъклата и ги избърса с края на ризата си.
— Добре, че ме подсети, бях забравил нещо.
— Знаех си — каза Стив.
Изчакаха няколко секунди, докато Раск си сложи отново очилата. Хидропланът се спусна върху водата с „пляс“ и продължи към брега. Върху резервоара имаше синьо лого с надиплени вълни и надпис „Океания“.
— Стъбс си е оставил багажа в стаята в „Пайър Хаус“. Куфар с най-необходимото. Лаптоп, правителствени документи, хапчета за киселини в стомаха. Плюс четирийсет хиляди долара в стодоларови банкноти. Какво според вас ще прави един обществен служител с толкова много пари?
— Ще дава големи бакшиши при Дебелата Мери? — предположи Стив.
Хидропланът се плъзна на плажа и пилотът махна през отвореното стъкло на прозореца.
— Трябва да вървим, Уилис — каза Стив, опитвайки се да надвика шума.
— А, за малко да забравя. Още нещо. Паметта ми изневерява…
— Хайде, Уилис — отвърна Стив. — Откажи се.
Раск поклати тъжно глава, наслаждавайки се мига.
— Стъбс почина тази сутрин.
— Мамка му!
— Да, Стиви. Знаех си, че новината ще те съсипе. И вашия човек Грифин го чака обвинение в убийство.