В момента Стив носеше бели обувки с каучукова подметка, зелени панталони и престилка с табелка, на която пишеше „Д-р Г. Кьонигсберг“.
Забеляза ченгето, което седеше пред една врата, и се насочи право натам.
— Как е пациентът ни, полицай?
— Идея нямам — отвърна униформеният. Още едно хлапе, обръснато така, че черепът му се виждаше през наболата коса. — Вашите хора не ни пускат вътре.
— Ще проверя дали може вече да говори.
Стив влезе в стаята и затвори вратата зад гърба си. Бен Стъбс лежеше по гръб с кислородна маска на носа. Целият беше оплетен в жички и тръбички. Беше дребен човек с тясно лице и впити бузи, кожата му имаше нездравия сив цвят на сериола2. Гръдният му кош беше увит с бели бинтове, една машина отстрани на леглото му помагаше да синхронизира сърдечния си ритъм.
— Как се чувстваме днес, господин Стъбс?
Очите на Стъбс се отвориха, но погледът му остана разфокусиран. Явно беше в зоната на здрача, в полусъзнание.
— За нула време ще ви качим на водни ски. Стига да сте карал някога. Иначе ще ни трябва малко повече време.
Все още никаква реакция.
Стив се приближи по-близо до леглото.
— Господин Стъбс, можете ли да си спомните какво се случи?
Светлите очи на мъжа премигнаха и той леко раздвижи глава.
— Кой ви причини това?
Устните на Стъбс помръднаха. Но дума не излезе. Бавно вдигна дясната си ръка на няколко сантиметра от чаршафа. Треперейки, вдигна два пръста, като мародер, който продава на черно два билета за мач на „Делфините“. Много жалък мародер.
— Двама? Какво искаш да кажеш? Че са били двама?
Ръката на Стъбс се отпусна отново на леглото, вратата се отвори със замах. Мъж на средна възраст с костюм и вратовръзка влетя в стаята с двама униформени полицаи по петите.
— Кой, по дяволите, сте вие? — попита мъжът.
— Първо вие — изстреля в отговор Стив.
— Доктор Гари Кьонигсберг. Шеф на травматологията.
— Маркъс Уелби. Вътрешна сигурност. Медицинска служба, Флорида. В знак на професионална любезност днес ще ви съставя само предупреждение.
— Предупреждение ли? За какво говорите, дявол да ви вземе?
Стив откопча табелката с името и я хвърли на доктора.
— Имате огромни проблеми със сигурността в сградата, Кьонигсберг.
Законите на Соломон
2.
Винаги приемай, че клиентът ти е виновен.
Пести време.
Презумпция за вина
4
— Невъзможен си — пушлявеше се Виктория. — Какво щеше да направиш, ако на пациента наистина му беше дотрябвал лекар?
— Хирургическа намеса — предложи Стив.
— Оставям те сам за пет минути и те арестуват.
— Не са ме арестували. По-скоро ме ескортираха извън сградата.
— Унизително е човек да ти е партньор. Не разбираш ли защо трябва да си бъда сама?
— Отпусни се, Вик. Получих информация от Стъбс.
— Проговори ли?
— Не съвсем. Но мисля, че нападателите са били двама.
Стив й разказа как Стъбс е вдигнала два пръста, но тя не остана много впечатлена от детективските му умения.
— Може да означава всичко — отвърна Виктория. — Или нищо.
Минаваше девет, но вечерта беше задушна, докато пътуваха на север по магистралата със стария кадилак. Е, поне на знака пишеше СЕВЕР. Стив знаеше, че са на участъка от пътя, който водеше на изток. Кийс е архипелаг с формата на ятаган, който се простира от североизток към югозапад, от Маями до Кий Уест. Въпреки че Кий Уест е крайбрежен град, ако се тегли черта в северна посока от бара „Слопи Джо“ на Дювал Стрийт, в крайна сметка се стига западно от Кливланд. Извитата брегова линия представлява географска чудатост, така че Рино в Невада се оказва на запад от Лос Анджелис.
Виктория замълча за няколко секунди. Това винаги се оказваше лоша поличба.
Тъй като предпочиташе да получи дозата от камшика наведнъж, Стив попита:
— Нали не си ми ядосана още за болницата?
— Притеснява ме начинът, по който говори с чичо Гриф.
— Стига, на него му хареса.
— Сякаш смяташ, че е виновен.
— Винаги приемам клиентите за виновни. За повечето важи, това пести време.
— Чичо Гриф никога не би убил човек.
— Откъде знаеш? Не си го виждала, откакто си се натискала като малка в кънтри клуба с онзи… как му беше името.
— Джуниър. Прав си. Той ме научи какво е френска целувка.
— Подсети ме да му благодаря. Искам да кажа, че преценката ни за хората се изкривява от собствените ни преживявания.
— Сериозно? Виж ти кой е ходил на приложен курс по психология.
— Спомняш си Грифин като човек, който ти е подарявал огромни подаръци за рождения ден. За мен той е просто един безскрупулен клиент.