Не се страхувай, че ще загубиш.
Не се страхувай, че може да изглеждаш смешна.
Не се страхувай да откраднеш начален удар.
Понякога печелеше невъзможни дела. Когато клиент крадец беше спипан да вади пари от цепката на банкомата, Стив не само свали всички обвинения, но и успя да осъди банката, че клиентът му си е ударил кокалчетата.
Обикаляше в заградената галерия на съда като акула в океана, истинско проклятие за по-дебелите и по-бавни риби. По време на процес, когато тя беше напрегната и усещаше как в моменти на силен стрес цялата трепери, Стив се чувстваше съвсем удобно. Сякаш че не само залата беше негова, но я бе дал под наем на съдията, прокурора и съдебните заседатели.
Не че привличането беше чисто интелектуално. Стив безспорно беше секси, макар и далеч от общоприетата представа. Рошава тъмна коса, малко по-дълга отколкото трябва. Очи с цвета на тъмнокафява течност, с Дяволити искрички. Лукава усмивка, сякаш въртеше някакъв номер на света. Лошо момче, коварно мъжко животно, почти диво на вид. И заразителен ентусиазъм. Изглеждаше толкова ентусиазиран в сравнение с Брус Бигбай — Мъжът на годината сред производителите на авокадо в Саут Дейд.
Тогава една нощ в Маями заваля сняг. Виктория и Стив отидоха в плантацията на Брус да помагат на работниците да запазят дърветата от студа. Горящи варели вдигаха черен пушек до небето; коледни лампички топлеха дърветата; любовните песни на Бени Мур се носеха с ритъма на болерото. Толкова сюрреалистична и странна нощ, която въпреки всичко не обяснява онова, което се беше случило.
_Правих любов със Стив Соломон в дървена хижа… във фермата на Брус. С годежния пръстен на Брус на ръката! Истинска мръсница!_
Беше живяла напълно почтено, никога не беше изневерявала на гадже, още по-малко на годеника си. Но нещата се бяха нагорещили до червено, чувствата и пращяха от електричеството. Естествено, връзката не можеше да запази заряда на първите срещи. Всяка любовна афера си има върхове и долини, напомни си тя.
И ровове и дерета, и свлачища и дълбоки, дълбоки каньони.
Запита се кога ще изпита отново същата тръпка със Стив.
Когато отново завали сняг в Маями?
После й мина още по-депресираща мисъл: Вярно ли беше първото й впечатление от Стив? Че не е за нея. Че една връзка с него би била ужасна грешка. От самото начало Виктория знаеше, че между тях няма много общо. Тя беше за клуб, шардоне и пастет. Той беше за кръчма, бургери и бира. Тя беше черпила акъл от наградени книги и завърши с почетно отличие. Той беше черпил мъдрост от улицата и беше станал адвокат на третия опит. Може би различното им възпитание и таланти, взети заедно, ги правеха по-добри адвокати и по-завършени хора. Това беше козът на Стив. И наистина постигаха съвършено взаимодействие, освен ако не се изтощяха взаимно от спаринга по пътя към съдебната зала.
Анализът й ставаше още по-сложен с появата на Джуниър Грифин, който беше доплувал обратно в живота й. Каквото й да изпитваше сега към него, със сигурност беше обвито с голяма доза носталгия, опасна и подвеждаща емоция. Реши да поддържа стриктно професионални отношения с Джуниър. Не беше целувала друг мъж от онази първа нощ със Стив и нямаше да го направи. Щеше да приключи с делото и тогава да направи преоценка на всичко. На професионалния живот. На личния живот. По дяволите, дори и на прическата!
Хвърли поглед на Стив. Говореше по мобилния със Сеси Сантяго, секретарката им. Диктуваше й иска към Адвокатската колегия на Флорида по делото на баща му. Напълно в негов стил. Продължаваше с пълна пара напред, въпреки че баща му изрично му беше наредил да не повдига дело. Не слушаше, винаги мислеше, че знае повече от другите.
Погледна през прозореца и каза:
— Пропусна разклона.
Той затвори телефона.
— Ще минем по Кард Саунд Роуд.
— Оттам е по-дълго — обади се Боби от задната седалка.
— Няколко минути, не повече.
— Защо минаваш по този път? — попита Виктория.
— Искам да се отбия в „Алабама Джакс“. Да си опъна краката и да ударя една биричка.
Да ударя една биричка! Като някой студент.
— Дори не ме попита — сърдито отбеляза тя.
— Ти не обичаш бира.
Или се прави на тъп, или наистина не си дава сметка какво става, помисли си Виктория.
— Просто подкара напред. Самоволно реши да промениш маршрута.
— Какво толкова? Не сме тръгнали да обикаляме музеите в Европа. Прибираме се у дома от Кийс.
— Напълно в твой стил — каза тя.
— Чакай, Вик, чуй! — Увеличи звука. По радиото местен водещ на име Били Уаху интервюираше Уилис Раск.
— Шерифе, какво можете да ни кажете за разследването във връзка с убийството на онзи служител от Вашингтон?
— Освен ако не си от Върховния съд, Били, това не ти влиза в работата.
— Хайде, шерифе. Кажете поне на слушателите дали този мултимилионер Харолд Грифин е интересен обект.
— Искаш да кажеш „обект на интерес“?
— И така става.
— Трябва да затварям. Два елена са задръстили движението на Севън Майл Бридж.
— Много осведомяващо! — Стив натисна копчето на радиото и затърси други станции. — Докъде бяхме стигнали? За какво ми биеше канчето?
— За нищо.
— А, сетих се! Ядоса се, че ще се отбиваме за бира. Или че не съм те питал дали искаш да се отбиваме. Едно от двете.
— Не съм се ядосала. — И не е заради бирата, помисли си тя.
А заради теб. Стив си е Стив.
— Хей, Вик. Искаше да вдигна гюрука, вдигнах го. Не искаше да слушаш бейзболния мач, спрях го. Може ли сега да изпия една студена бира, преди да се качим на магистралата?
— През целия път ли ще се карате? — каза Боби и свали книгата си.
— Не се караме — отвърна Стив.
— Само изглаждаме някои неща — каза Виктория.
— Какви неща? — попита Стив. Беше озадачен.
Тъкмо се канеше да смени станцията, когато Джими Бъфет изви „Изповед на брега“. Стив се опита да пее, поредният тропически трубадур.
Какъв смисъл има, почуди се тя, от прехвалени плажове и мацки и мързеливи дни в алкохолни изпарения? От здравното министерство трябваше да им поставят предупредителни етикети: „Тези песни могат да превърнат децата ви в дебили.“
Гумите също пееха, потропвайки по моста над Крокъдайл Лейк, когато Стив се обърна към нея и каза:
— А и този път е доста по-живописен.
Защо винаги трябваше да е негова последната дума?
— Беше дълъг уикенд. Просто ме закарай у дома.
— Освен че съм жаден, някъде другаде сбъркал ли съм? Защото ако съм сбъркал, по-добре да ми кажеш сега, отколкото другия месец. Искам поне да си спомням, за да мога да се защитя.
— Никъде не си сбъркал. Просто си такъв, какъвто си. Стивън Майкъл Соломон.
— Кажи ми истината. Какво съм направил?
Отстрани на пътя един лешояд се беше надвесил над останките от опосум и кълвеше костите му. Лешоядът, безсрамен като адвокат, дори не помръдна, докато кадилакът изтрополи покрай него, а Джими Бъфет си признаваше за пропиляната младост.
— Не искам да започвам — отвърна Виктория, — но се държа непрофесионално с Джуниър.
— Не съм.
— На практика го обвини в убийство.
— Хора, вие се карате — обади се Боби.
— Извини ме, партньоре — отвърна Стив, — но мислех, че работата на защитата е да предложи на съдебните заседатели идеята, че някой друг, а не клиентът му, е извършил престъплението.
— Не й когато този някой е единственият син на клиента му.
— Това ли е? Или проблемът е, че единственият син на клиента няма как да е виновен, защото погледът ти се премрежва, когато си близо до него.
По дяволите, помисли си тя. Издала съм се.
— Погледът ми не се премрежва от никого.
— Ох! Някой ми извади ножа от сърцето.
— Не се прави на ранен любовник, Стив. Не ти отива.
— Просто споделям наблюденията си. Така го беше зяпнала, та чак хормони ти потекоха.
— Естроген или прогестерон? — попита Боби.