— Реших, че Бен Стъбс ще слезе от лодката по-богат, отколкото се е качил.
— Ядоса ли се, като разбра, че шефът ти му плаща?
— Само затвърди убеждението ми за света, Соломон. Парите говорят. Лайната ходят.
Фоулс хвърли празната кутия от бира обратно в хладилната чанта. Хвана пластмасовите ленти, които придържаха шестте бири. Лежеше на бента, иначе вятърът щеше да я духне във водата. Лентите удушаваха рибите, които се омотаваха в тях.
Няма начин Фоулс да хвърли боклук във водата, реши Виктория. Или да толерира хора, които го правят. Сърцето му беше на страната на Делия в битката за опазването на кораловия риф, но чековата му книжка оставаше при чичо Гриф. Така че на чия страна беше?
— Имаш ли представа кой би искал да натопи шефа ти за убийство? — попита тя.
— Вероятно някой, който иска да спре Океания.
Виктория зададе въпроса съвсем небрежно.
— Някой като Делия ли?
— Стига простотии! Още ли продължавате? Делия е любовница, а не убийца. Питай съдружника си.
Стив се усмихна любезно. Дразнещо.
— Казвал ли си на господин Грифин какво изпитваш към Океания? — попита Виктория, без да обръща внимание на Стив.
— Казах му как застрояването унищожи големите рифове в Хонолулу, Сингапур и Хонконг. Казах му, че приближаването толкова близо до рифа ще води до отделянето на утайка, която ще запуши корала. Как газопроводът и тръбите за водата и електричеството ще съсипят океанското дъно. Но той можеше да обори научно всеки от аргументите ми. Както казах на Делия от самото начало, решението е на мистър Джи, не на човека, който му кара яхтата и самолета. В края на краищата мнението ми не тежи повече от това на Джуниър.
— Тоест? — намеси се Стив. — Какво беше мнението на Джуниър?
— Казвам само, че баща и син не винаги са на един акъл.
— Господин Грифин те е предупредил да бъдеш откровен с нас — напомни Виктория на Фоулс. — Но ти криеш нещо.
Когато англичанинът продължи да мълчи, Стив каза:
— Какво общо има Джуниър с това?
Фоулс разви крачолите на панталоните си.
— Нищо особено, но когато финансирането се провали, господин Грифин и Джуниър здравата се изпокараха.
„Когато финансирането се провали…“
Какво означаваше това? Грифин си беше осигурил голям заем за строителството. Имаше финансиране. Какво, по дяволите, искаше да каже Фоулс? Стив стрелна Виктория с предупредителен поглед, който казваше: „Не го оставяй, докато не разберем за какво става дума.“
Сякаш щеше да го остави. Помъчи се да си спомни нещо, което Джуниър й беше казал. Боже, какво беше? Толкова ли й бяха омекнали коленете от срещата, че не можеше да си спомни? Думата „кръгове“ изплува. Джуниър се оплакваше от „всички кръгове на ада“, през които застрахователните компании ги били накарали да минат, за да си осигурят финансирането. Не даде да се разбере кой е дал гаранцията, говореше с недомлъвки за някакъв чуждестранен консорциум. Тогава Стив спомена измислена компания от Тихоокеанския регион и Джуниър май се съгласи.
Виктория предпазливо закачи нова стръв и я хвърли:
— Финансирането се е провалило заради проблем с гаранцията, така ли?
— Точно така.
— Но Грифин е успял все пак да си намери застраховка отнякъде — додаде Стив, — или не е могъл да изтегли заема?
Фоулс се изсмя с цяло гърло.
— Не знаеш нищо, нали, готин?
— Кажи ни — отвърна Стив.
— Океания не можеше да бъде застрахована. Компютърните модели показваха, че хотелът ще се прекатури от ураган пета категория. Мистър Джи се опита да ги убеди, че вероятността ураган пета категория да засегне едно малко място в залива са нищожни, но не помогна. Никой не искаше да застрахова мястото.
— Е, как се е сдобил със заем тогава?
— Заложи всичко, което притежаваше, като гаранция. И последното парче недвижима собственост. Всички акции, всички свободни пари. Затова се изпокараха. Джуниър вилнееше и крещеше, че егото на баща му било ненаситно. Че си издигал сам на себе си паметник, който бил истинска лудост, и че щял да изгуби всичко.
Виктория си спомни нещо, което чичо Гриф беше казал в деня, когато се появи Кралицата: „Напоследък Джуниър се интересува от бизнеса. Упреква ме непрекъснато, че харча прекалено много пари, поемам прекалено големи рискове.“
— Значи на Джуниър му се е дръпнало лайното, че може да загуби наследството си — натърти Стив, сякаш Виктория не беше разбрала. Сякаш тя не разбираше, че вече буташе Джуниър към началото на редицата от заподозрени в „основателния алтернативен сценарий“, които най-вероятно биха предизвикали основателно съмнение у съдебните заседатели.
— И мистър Джи не му оставаше длъжен — продължи Фоулс, — здравата го настъпи, нарече го примадона и плейбой.
— Плейбой — повтори Стив, в случай че Виктория беше пропуснала.
— Мистър Джи каза, че парите били негови и щял да прави каквото си иска с тях. Така че, ако питате мен, Джуниър има много повече причини от Делия или от мен да потопи Океания. Милиони повече, бих казал.
Усмивката на Стив беше толкова самодоволна, че на Виктория й се прииска да му шибне един.
От другата страна на моста
30
— Джуниър не е убиец — каза Виктория, когато наближиха Биг Пайн Кий.
— Няма откъде да си сигурна.
— Но ти знаеш, че Делия е невинна, въпреки че хвърля сатъри.
Виктория беше зад волана на миникупъра си и двамата се отправяха на юг по магистралата. Колата щеше да се побере в багажника на елдорадото на Стив, макар че той сега сигурно вече бе пълен със семейства костури и скариди. Бяха тръгнали към Джуниър. Стив настояваше да го притиснат с обвиненията на Фоулс.
— Погледни фактите — каза той. — Джуниър е бил сърдит, че баща му ще строи хотел върху коралов риф. Но нещата се влошават. Старецът трябва да заложи всичко, което има, за да си осигури финансирането. Сега вече Джуниър се стряска, че не само рибите ще останат бездомни. Двамата се карат, но таткото не иска да промени решението си. Джуниър иска да спре проекта, но как? Няма да убие баща си. Вероятно не е искал да убива и Стъбс. Може просто да е искал да го сплаши, но нещата да са излезли извън контрол.
— Няма как да стане, освен ако Джуниър по чудо не се е върнал на яхтата в движение.
— Няма проблем за Аквамен. Видя го да се качва на хидроплан в движение.
— Записът на охранителните камери ясно показва как Джуниър се гмурка във водата от „Форс мажор“.
— Но не и как се отдалечава от лодката. Може да се е качил по стълбичката за плуване, без никой да го види. Скрива се вътре, после издебва Стъбс в салона, опитва се да го накара да промени доклада си. Стъбс отказва. Платили са му цяло състояние да се нагъзи за Океания. Джуниър заплашва да го изобличи за подкупите, но Стъбс решава, че блъфира. Ако Стъбс е виновен за взимането на подкупи, Грифин е виновен за това, че ги е давал. Стъбс не е повярвал, че Джуниър ще предаде стареца си.
— Изсмукваш си го от пръстите.
— Така правят творчески настроените адвокати, Вик. А сега ме изслушай докрай. Джуниър заплашва Стъбс с харпун. Може Стъбс да се е опитал да му го вземе и изстрелът да е станал случайно. Или пък Джуниър най-хладнокръвно го е застрелял. И в двата случая Джуниър скача от яхтата и доплува до брега.
— Прекалено много „може би“. Ами чичо Гриф? Него кой го е ударил?
— Не знам още. Но помниш ли онова туристическо корабче, което беше застигнато от десетметрова вълна в спокоен ден?
— Да.
— Може би голяма вълна да е ударила „Форс мажор“, докато Грифин е слизал по стълбата. Пада на палубата и си удря главата.
— Пак прекалено много „може би“.
— Господи, Вик! Просто играя покер с идеите. Казвам само, че може да хвърлим плувките на Джуниър на съдебните заседатели и да всеем основателно съмнение.
— Чичо Гриф никога няма да се съгласи.
— Смяташ ли, че вече не си го е помислил?
— Ако си го е помислил, защо не ни го е казал?