— Защото иска да спечелим делото, без да замесваме сина Му.
Когато стигнаха до Бйг Пайн Кий, Виктория зави наляво по Лонг Бийч Роуд. Преди да си тръгнат от Фоулс Стив се беше обадил на Джуниър, който оглеждаше лодки за гмуркане на разпродажба в Маратон. После щеше да ходи в „Полинезия Бийч Клуб“ да разпусне.
Да разпусне от какво, почуди се Стив. Пичът не работеше. Какво го беше напрегнало толкова?
Джуниър ги беше поканил да обядват в клуба, където според думите му сервирали страхотен албакор на скара. Така че сега Стив очакваше с нетърпение рибата тон, последвана от кръстосан разпит.
Джуниър беше казал, че до клуба се стига само по частен мост от южния край на Биг Пайн Кий. Беше снишил гласа си, за да му каже паролата „Контики“, която трябваше да кажат на пазача на пропуска. Беше малко прекалено черепно-костно за вкуса на Стив. Частно убежище за богати мъже, тлъсти котараци, които се поздравяват над чашите с ром и кола. Джуниър се изкиска по телефона и им каза, че „атмосферата“ щяла да им допадне.
_Атмосферата си я заври в гъза. Лицемерно копеле!_
— Какъв е планът ти? — попита Виктория.
Стив й се усмихна.
— Ще кажа на Джуниър да постъпи мъжки. Да спаси баща си, като се предаде. Да признае непредумишлено убийство. Десет години, ще излезе след седем. Не е много зле. Е, ще загуби тена си.
Мъжът на пропуска беше с колонизаторски шлем и военноморска униформа с еполети. Усмихна се широко, когато Стив прошепна „Контики“.
— Приятен ден, сър, мадам — отвърна той. — И внимавайте да не изгорите.
Прекосиха моста и Виктория паркира миникупъра си до бял линкълн навигатор с теглич. Бил на Джуниър, така каза на Стив, докато той се разгъваше от малката кола. На задната броня на колата имаше стикер: „Гмуркачите го правят дълбоко.“
— Простотия — каза той. — Голяма простотия.
— Ти ли го казваш? С пуберските си фланелки.
— Моите имат подтекст. Не са тъпи хвалби.
— Всичките сте недорасли — до един.
Насочиха се към клуба с бамбукови стени и тръстиков покрив. До входа беше издълбан двуметров дървен тики, полинезийският бог. Дълъг червен език висеше от отворената му уста и определено изглеждаше мръснишки.
Стив чу удар на ракета в топка. Погледна по-внимателно, мерна раздвижване, после мерна гола плът. На скрития зад ред палми тенис корт играеха две двойки на средна възраст.
— Мисля, че работниците от пералните стачкуват.
— Какви ги говориш?
— Тенисистите са без тениски и без шорти.
Виктория надникна между дърветата.
Единият мъж извика:
— Аут? Друг път е аут!
После се чу женски глас.
— Стига, Ал. Беше аут, четирийсет, скъпи.
— Голи са — прошепна Виктория, сякаш тики можеше да ги подслушва.
— Нали това ти казвам. Джуниър ни иска със смъкнати гащи. Теб най-вече.
— Не се пали. Сигурно е от онези курорти, дето разрешават да се ходи и без дрехи.
— Никакви дрехи! — каза младата жена зад ратановия тезгях. Рогозки от тапа висяха по бамбуковите стени, а в ъгъла една майна* беше кацнала върху изкуствено дърво. — Всички са голи. Членове, гости, персонал.
[* Тропическа птица от вида на скорците. — Б.пр.]
Жената имаше усмивка от филмчетата на Уолт Дисни, сякаш се беше надишала с азотен окис. На табелката с името й, висяща между огромните й бронзови гърди, пишеше „Сладурана“. По преценка на Стив — основана на опит от първа ръка и защита на доктор Ървин Рудник по обвинения за нанасяне на телесни вреди — големите колкото грейпфрут цици на Сладурана бяха увеличени с операция.
— От моста нататък всички са голи — натърти Сладурана. — Дори и на бюфета за обяд.
— Имаме среща с член — каза Виктория и Стив се въздържа да не направи гнусен каламбур.
— Кой е той? — попита Сладурана.
— Грифин Джуниър.
— О, господин Грифин! — измърка Сладурана. — Той е голяма клечка тук.
Стив отново си прехапа езика.
— Аз съм стажантка — додаде Сладурана. — Уча хотелски мениджмънт в университета във Флорида. Господин Грифин ми е ментор.
— В добри ръце сте — каза Виктория.
— И двете — отбеляза Стив. Човек може да издържи само донякъде на изкушението.
Сладурана посочи към съблекалнята. След като си свалиха дрехите, Сладурана сподели, че менторът Джуниър я е посъветвал никога да не казва „съблечени“. Трябвало да тръгнат по таитянската пътека през вулканичния мост и лагуната. Като минели покрай басейна, щели да видят Джуниър Грифин на игрището за крокет.
— Господин Грифин размахва най-добре чука в клуба — замечтано каза Сладурана.
— Боже, има ли нещо, което този човек да не може да прави? — любезно отвърна Стив.
— Когато има чист удар, винаги бележи точка — каза Сладурана с пламнал поглед.
Законите на Соломон
8.
Ако някой умен, красив и богат мъж те покани заедно с гаджето ти в нудистки клуб… повече от сигурно е, че има гигантски шмекел*.
[* Пенис (жарг.) — Б.пр.]
РАЗМЕРЪТ ИМА ЗНАЧЕНИЕ
31
— Мислиш ли, че съм плоска отпред? — попита Виктория.
— Не, изобщо. Много добре си сложена.
— Все едно да кажеш на невзрачно момиче, че е с добра душа, а?
— Ти си висока, стройна и атлетична и циците ти са съразмерни с останалата част на тялото.
— Но са малки.
— Нито са малки, нито са големи. Точно такива харесвам.
— Сигурен ли си?
— Повече от шепа е живо разхищение.
— Тогава защо зяпаше огромните бомби на Сладурана? — попита тя като на кръстосан разпит.
— Защото ако бях отвърнал поглед, щях да изглеждам като мухльо.
Голи и смутени минаха покрай редица каменни тикита, които според Виктория представлявали божества от Великденския остров. Пътечката минаваше през горичка с мангрови дървета и им осигуряваше прикритие и усещане за безопасност, поне за момента.
— Ако една жена е нудистка, иска да я гледаш — продължи Стив. — Според етикета трябва да я погледнеш. Не да я зяпаш продължително, а да я огледаш достатъчно, за да я оцениш и поласкаеш.
— Страхотно извинение. Ти наистина си добър адвокат. — Тя гледаше право напред, но сега се обърна към него. — Откъде взе вестника?
— Беше в съблекалнята.
— И защо го държиш над чатала си.
— Просто така. Исках да видя докъде са стигнали световните дела.
— Сериозно? — сграбчи вестника. „Диарио Лае Америкас“. — Какви са новините от Тегучигалпа?
Сепна се от шума. Малко встрани от пътеката гол дървар сечеше един калистемон. Виктория се опита да диша дълбоко и вдиша влажния въздух, натежал от солта на приливните езера наоколо.
Никога не се беше смятала за ексхибиционистка. Даже се срамуваше от тялото си. Но това беше предизвикателство, сякаш се състезаваше за място в юридическия журнал. Беше решена да преодолее задръжките си, да спечели, независимо колко висок беше залогът.
_Имам хубаво тяло. А и в нудизма няма нищо лошо, нали така?_
Започваше да се самонавива. От какво толкова се срамуваше?
Джуниър.
Джуниър също щеше да е гол. Великолепен мъжкар. Дали щеше да хареса тялото й?
_Боже, защо мисля за него?_
Виктория хвърли вестника в една боклукчийска кофа и погледна към Стив, а той побърза да сложи ръце върху слабините си.
— Сега пък какво? — попита тя.
— Сви се.
— О, я престани!
— Мислиш ли, че ми е малък? — Спомни си Аквамен по бански. Знаеше, че ги делят секунди от срещата с огромния Джон на Джуниър.
— Мисля, че е съразмерен с тялото ти.
Туше.
— Сериозно говоря, Вик. Не ми ли е малко… малък?
— Нямам достатъчно опит, за да отговоря. Но си е добре. Сладък е.
— Сладък? „Сладък“ е за котенце. Мъжът иска да е чудовище. Левитан. Колос.
— Добре де, сладък малък колос.
— Не съм чувал по-добър оксиморон.
— Добре си е. Имаш страхотно дупе. Изглеждаш страхотно в дънки.
— Бих убил за чифт дънки в момента — каза Стив.