Пътеката стигна до въжен мост, опънат над тиха лагуна. Лилии и водни цветя на повърхността, дебел японски шаран отдолу. От скрити колони звучеше музика. Мрачна и тайнствена, с много барабани. Звуци от джунглата.
Мъж и жена, и двамата голи, около шейсетте, но стегнати и почернели, крачеха по моста насреща им. Трябваше да се разминат.
Добре, добро изпитание, помисли си Виктория. Дръж се нормално. Чувствай се съвсем удобно.
— Здравейте! — провикна се мъжът.
— Здрасти! Здрасти! — почти изкрещя Виктория.
Жената ги огледа от главата до петите и Виктория усети, че се изчервява.
— Имате нужда от малко тен — посъветва ги тя.
Виктория си каза, че трябва да държи погледа си над нивото на кръста, но може би Стив беше прав. Ако си гол, очакваш хората да те огледат. Докато се извръщаха настрани, си позволи да огледа мъжа. Въженият мост разлюля огромния му скротум. Увиснала отпусната торба, която приличаше на конопена кесия с две глави лук. Виктория толкова рязко извърна глава, че можеше да й се сецне вратът.
_Какво правя тук? Това не съм аз._
От другата страна на моста пътеката минаваше през огромна морава. Басейнът беше на двайсетина метра и чуваха виковете и плясъците от волейболния мач във водата. Минаха покрай голи двойки на шезлонги, които поглъщаха лъчите на следобедното слънце.
Панорама от голи задници. Шведска маса от голи пъпове и лъщящи слабини. Натежали и увиснали гърди, щръкнали и стегнати, кръгли и конусообразни. Набъбнали зърна и гладки зърна, големи колкото грозде или колкото малина. Гора от косми, някои буйни и рошави, други внимателно постригани като английска ливада. Следваха увиснали пениси, сгърчени на бедрата като мъртви катерички на дънер. Армия от спящи мъжки органи, абсурдни в своята уязвимост. Дали Господ не си беше направил шега с човечеството с тези разтеглени парчета увиснала мека плът?
Когато наближиха басейна, от открития бюфет ги лъхна мирис на кокосово масло, примесен с месо на скара от барбекюто. Аромат едновременно чувствен и хищен.
Тогава Виктория усети пронизително главоболие.
— Май не беше толкова добра идея.
— Нали и аз това казвам. Джуниър се опитва да ни разкара. Как можем да проведем кръстосан разпит, когато…
В същия момент две дребни жени на около двайсет със стегнати тела на гимнастички притичаха покрай тях. Перфектни тела, помисли си Виктория. Лъскави от маслото, с очертани мускули, малките им гърди леко се полюшваха при всяка крачка. Стив, разбира се, беше като хипнотизиран.
— Когато какво? — попита тя.
— А?
— Говореше нещо. Как можело да подлагаме на кръстосан разпит Джуниър, когато… нещо си. Когато какво?
Стив се обърна, за да проследи как съвършените стегнати задници на жените изчезват в гората. Десет милиона години еволюция, помисли си Виктория, а мозъкът на мъжа продължава да реагира така, сякаш собственикът му току-що е изпълзял от блатата с ципи между пръстите на краката.
— Всичко ще е наред, Вик. Не бой се.
Няколко двойки играеха карти на маси около басейна. Други се плацикаха в плиткия му край до бара. Хората ги зяпаха, установи Виктория. Най-вече нея. Оценяваха я.
Това беше лудост.
— Стив, не се чувствам никак удобно тук.
Той оглеждаше голите жени, проснали се по шезлонгите.
— Вече не ми се свива. Даже май нараства.
— Чувствам се толкова странно.
— Чака ни работа.
Но гласът му изобщо не беше делови. Беше по-плътен и размекнат.
Как можа да се отпусне толкова скоро? На нея й се струваше, че хиляди очи се впиват в тялото й и усещаше как се изчервява.
— Добре че майка ми не може да ме види сега.
— Принцесо! Ето те и теб.
Този глас! Не може да бъде!
— Ела да изпиеш едра пиня колада с нас, скъпа. И после вземи хвани малко тен.
Ето я и нея, излегнала се величествено на втория ред с шезлонги. Кралицата държеше кокосов орех, в който бяха забодени две сламки и малко пурпурно чадърче.
Гола! Пред всичките тези непознати хора.
Виж я само! Равномерен тен. Прибраният й корем — гладък като дъска за гладене, силиконовите й гърди, издути като плажни топки, кожата й опъната като барабан. Голите крака на Кралицата, изтегнати на шезлонга, бяха стройни и бронзови, чак до…
Боже мили! Майка ми, петдесет и осем годишната ми майка, е обръснала космите си и е оставила само една тясна шампанена ивица колкото пила за нокти. В спа центъра си имаше име за това. Как се казваше?
— Събуди се! Виж кой е тук — Кралицата издаваше заповеди на едрия по-възрастен мъж с широки рамене на съседния шезлонг. — Гриф, събуди се и кажи здрасти!
Чичо Гриф! Боже, не може да е истина!
Виктория усети как гърлото й се свива. Можеше ли изобщо да говори?
— Майко, какво правиш тук?
— О, не се прави на толкова изненадана. Разхождала съм се гола в Монако, когато ти още си била в пансиона.
„Ивица за кацане“. Така се казваше подравненото малко парченце от косми. Изрядно поддържана във всяко отношение, майка й гордо излагаше на показ ивицата си за кацане, докато тя все още имаше джунгла, рошава дъждовна гора.
Хал Грифин се събуди и сънено се почеса по чатала. Със същата ръка понечи да се здрависа със Стив, който подаде юмрук — да си чукнат кокалчетата вместо ръкостискане.
— Здрасти, Соломон, много ли висят?
Стив се затрудни да отговори и Грифин избухна в гръмогласен смях.
— Спокойно. Радвай са на това, което имаш сега. Колкото повече човек остарява, толкова по-малка му става пишката.
— Но яхтата му става по-голяма — жизнерадостно изчурулика Айрини Лорд.
Грифин изглеждаше изгорял и здрав, розовата лепенка на челото му беше единственото доказателство за катастрофата с лодката.
— Добре дошла в Полинезия, Принцесо!
Отново се пребори с желанието си да се прикрие.
— Имаме среща с Джуниър, чичо Гриф.
— Ще се срещнете. Но първо трябва да ви кажа нещо, и то много важно.
— Току-що дойдоха, Гриф — каза Айрини. — Защо не оставите деловите разговори за после? — Тя се надигна на лакът и прибра крака под стегнатия си задник. — Принцесо, надявам се, че няма да се обидиш, ако ти кажа нещо…
_Боже господи! Нямам целулит. Коремът ми е стегнат от пилатеса. Нямам нужда от пластична хирургия. Какво толкова имаше да казва?_
— Не си ли мислила за кола маска, скъпа?
Адиос, Стив!
32
Грифин започна да раздава заповеди. Каза на Айрини да иде да поплува, на адвокатите да седнат и на сервитьорката да донесе на всички по един плажен коктейл.
Айрини се потопи в плиткия край на басейна, като даде възможност на всички да се възхитят на новото й ремонтирано дупе. Стив и Виктория седнаха на маса с бамбукови крака, под сянката на сламен чадър. Голата сервитьорка разлюля цици да им донесе лимонади във високи чаши, подправени с ром и кюрасо.
— Клайв Фоулс ми се обади веднага след като сте си тръгнали оттам — каза им Грифин. — Всичко е наред. Страхувам се, че ви е изградил погрешна представа за Джуниър.
— Може би вие ни изградихте погрешна представа за Джуниър — отвърна Стив. — Защо не ни казахте, че двамата сте се карали за Океания?
— Някога да си спорил с баща си, Соломон?
— Само последните трийсет години.
— Да си го убил в резултат?
— Още не.
Непознато усещане, помисли си Стив, бризът между краката му. Но не неприятно. Тези нудисти може и да имаха право. В басейна две млади жени — достатъчно големи, за да пият — пляскаха с ръце, докато се спускаха по ролбата. Можеше да им остане време и за малко колежански волейбол, преди да тръгнат.
Грифин се обърна към Виктория.
— Принцесо, ти не вярваш в тези глупости, че Джуниър може да е убил Стъбс, нали?
— Опитвам се да разсъждавам логично.
Браво, съдружнико! Не смяташе, че Джуниър го е направил, но нямаше да напусне редиците на малкото им сплотено семейство. Адвокатите и мафиотите следваха уроците на Кръстника.