— Но не виждам смисъла, чичо Гриф.
Толкова за правилото на Сони Корлеоне.
— Защото е пълна глупост — отвърна Грифин. Джуниър няма нищо общо със смъртта на Стъбс.
— Бих искал да ме изслушате — отвърна Стив.
— Здравейте на всички!
Към масата се приближаваше самият мускулест убиец. Въртеше чука за крокет, с изпъчени гърди, изпънати рамене, усмивка от паста за зъби. И между краката му…
Ужас! Чудовището.
Малко на една страна, заобиколен от кичури руси косми, висеше щастливият, самоуверен, подканящ „хей погледни ме“ салам. Кучият му син можеше да играе крокет и без чук.
— Как си, синко? — провикна се Грифин.
— Супер, спечелих — Джуниър се ухили и размаха дървения чук за синята му велурена дръжка. — Двайсет и шест на четиринайсет на финала.
— Браво!
— Здрасти, Тори! — Джуниър се наведе към масата и целуна Виктория по бузата.
Господи, дали огромното му махало не се отърка в голото й рамо?
— Здрасти, Джуниър! — усмихна му се тя.
— Стив — кимна му Джуниър.
— Хубав чук — отвърна Стив.
— Синко, защо не направиш няколко дължини, докато говоря с адвокатите си? — предложи Грифин.
— Няма проблем, татко. Ще поплувам петстотин метра бътерфлай.
Джуниър се затича към басейна, Виктория се загледа след него.
Грифин отпи от лимонадата си.
— Давай, Соломон. Кажи каквото мислиш.
— За да спечелим делото, трябва да посочим с пръст някой друг.
— Не и сина ми, забрави. Боже, Джуниър дори не беше на яхтата.
— Сигурен ли сте?
— Нали бях там, по дяволите!
— На мостика. Няма как да сте видял какво става долу.
— Не ми минават такива, Соломон.
— Джуниър е мислел, че Океания може да ви доведе до банкрут — продължи Стив. — Ако е смятал, че като убие Стъбс, ще спре проекта…
— Глупости! Само аз бях достатъчно бесен, за да убия копелето.
Виктория сбръчка чело.
— Чичо Гриф, не те разбирам.
— Какво не разбираш? — изстреля Стив. — Иска да предпази сина си.
— Изслушай ме поне веднъж, Стив — заповяда тя. — Не за това говоря. Онзи ден на лодката, чичо Гриф, за какво беше толкова ядосан на Стъбс?
— Както ви казах и преди, изнудваше ме за един милион.
— Не, това е било предишната седмица. На лодката сте уредили всичко. Дал си на Стъбс стоте хиляди от кошовете с раци и си му обещал още. Каза ми, че бил приел.
Във влажния въздух увисна един неизречен въпрос, Стив го знаеше.
„Ако си казал истината, ако си сключил сделка със Стъбс, защо още си бил бесен, та чак ти се е искало да го убиеш?“
Браво, Вик! Стив усети чувство на гордост. Използваше уменията, на които той я беше научил. Винаги уточнявай времето, беше хванала несъответствие, което на него му беше убягнало. Сега щеше да се облегне удобно на стола и да следва заповедите й, щеше да мълчи и да слуша.
— Излъгал ли си ме, чичо Гриф? Карали ли сте се на лодката за пари?
Грифин махна на Айрини, която се беше хванала отстрани на басейна и правеше упражнения за крака. Несговорчивият свидетел печелеше време. После въздъхна и каза:
— Това, което ти казах, е истина като цяло. Стъбс взе стоте хиляди. Но след като се опита да ме притисне за още, тъпото лайно ми каза, че имал по-добро предложение.
— По-добро предложение за какво? — попита Виктория.
— Друг участник в търга, както се изрази. „Още един човек наддава за услугите ми.“ Някой му бил обещал един милион, ако напише отрицателен доклад. Да убие Океания.
— Кой?
— Не ми каза, колкото повече отказваше да ми каже, толкова повече побеснявах. Извадих стария харпун на Джуниър от сандъка и го насочих право към гърдите на Стъбс.
Ръката на Виктория се стрелна към собствените й голи гърди.
— Чичо Гриф, не.
— Чакай, Принцесо. Развиках се на Стъбс, че е по-добре да ми каже името на врага ми, или ще окача кожата му до бизонската глава. Той ми се изсмя. Погледнах и видях, че не беше зареден. Това уталожи малко напрежението и двамата се поуспокоихме. Говорихме и аз му казах, че ще му плащам по сто хиляди всяка година. Той го предъвква известно време, после каза, добре, щял да е лоялен към мен. Като че ли копелето знаеше какво значи лоялност! Както и да е, споразумяхме се, тогава се върнах обратно на мостика и се насочихме към Сънсет Кий, за да се срещнем с вас. Може би половин час по-късно включих на автопилот, слязох по стълбата и го видях пронизан в гърдите.
За миг настъпи тишина и се чуваха само радостните викове на голите волейболисти.
Виктория стисна устни. Свикнал с израженията й, Стив знаеше, че подготвя дипломатичен отговор. Докато той направо щеше да извика „Пълни глупости!“, тя подбираше думите, както цветарка вадеше розите, за да им отреже гнилите листа.
— Това малко трудно ще мине, чичо Гриф — спокойно отвърна Виктория.
— Малко ли? — наруши своя обет за мълчание Стив. — Ако ще разказвате тази история в съда, по-добре си вземете и четката за заби, защото ви чака дълга ваканция.
— Какво искаш да кажеш? — попита Грифин. — Че ни ми вярвате, или че съдебните заседатели няма да ми повярват?
— Вярвам, че не можете да прозрете истината, защото сте заслепен от любовта към сина си.
— Пак ли?
— Стивън, недей — предупредителният тон на Виктория.
Стив ги дари с победоносна усмивка.
— Не разбирате ли? Разрешихте случая. Джуниър е бил другият участник в търга. Дал е на Стъбс четирийсет хиляди предплата, но му е нямал доверие. В деня, когато идвахте към нас, Джуниър се е гмурнал от лодката, после се е върнал обратно на борда и се е скрил отдолу. Когато чува, че Стъбс приема предложението ви и го прецаква, изчаква да се качите обратно на мостика. Излиза и убива Стъбс.
— Това е абсурдно! — Грифин се разсмя, но в смеха му нямаше радостна нотка.
— Има още една възможност.
— Дано да има, по дяволите!
— Едва ли ще е нова за вас. Слизате по стълбата и заварвате Джуниър да стои над окървавения господин Стъбс. Много ясно, че сте ядосан. Синът ви току-що е изкарал от играта единствения човек, който ви е трябвал, за да построите Океания. Но той е ваш син и го обичате повече от плуващото казино. Затова сваляте Джуниър на брега, инсценирате удара по главата, насочвате яхтата към плажа и се надявате, че адвокатите ще ви отърват. И защо да не го направят? Вие сте невинен.
Стив се облегна триумфално назад. Прииска му се да запали цигара, само дето не пушеше. Но се наслаждаваше на момента, накърнен единствено от неудобството, причинено от кедровите дъски, които се бяха залепили за голия му задник.
Грифин се наведе напред, вратът му сякаш стана по-дълъг, като на костенурка, която подава глава от черупката си.
— Как ще ме представляваш, като не ми вярваш?
— Непрекъснато защитавам лъжци. Просто обичам да знам истината.
— Чичо Гриф, Стив беше подложен на доста голям стрес. Имаше мозъчно сътресение.
— Не се извинявай вместо мен, Вик — нареди й Стив.
— Просто така работи мозъкът му — продължи тя, без да му обърне внимание. — Измисля различни сценарии. Може Джуниър да е убил Стъбс. Може да е било нещастен случай. Може да си бил там. Това са само догадки и теории.
— По дяволите, Вик! — Стив не се нуждаеше от помощта й. — Знам какво правя.
— Тогава го прави някъде другаде — изрева Грифин.
— Какво значи това?
— Значи, че си уволнен.
— Може да решите да размислите — отвърна Стив. Процесът е насрочен и няма да получите отсрочка.
— Не ми пука! Уволнен си.
Стив се изправи, съзнаваше, че интимните му части бяха на нивото на очите.
— Добре. Хайде, Вик. Да се махаме оттук.
Грифин размаха пръст към него.
— Казах, че ти си уволнен, Соломон. Виктория остава мой адвокат.
— Не става така, Грифин. С Вик сме съдружници. Тръгне ли си единият, тръгва си и другият.
Стив долови смразяващата тишина на масата. От басейна чу пляскане, Джуниър пореше дължините.
— Вик? Идваш ли?
— Чичо Гриф е мой клиент. Аз те оставих да се качиш и да се повозиш.