— По дяволите, не прави така!
— Ти обеща да си втори адвокат, да ме оставиш аз да водя. Но вместо това ме помете. Както обикновено.
— Ние сме един отбор. Рут и Джериг, Гилбърт и Съливан, Бен и Джери.
— Дадох ти толкова шансове, но ти…
— Голяма грешка, Вик. Имаш нужда от мен.
— Какво!
— Добра си, но никога няма да бъдеш велика сама.
— Край. Приключих с теб. — Гласът й режеше като острие. — С нас е свършено. Няма повече Соломон и Лорд. Довиждане, Стив!
— Не го мислиш сериозно.
— Коя част от адиос не разбра?
На Стив му причерня. Трябваше да си отмъсти. Последната дума трябваше да е негова. Търсеше нещо, което да изравни резултата. Да им покаже, че Стив Соломон е Мъжът. Че Виктория ще се провали, а Грифин ще бъде осъден. Но не можеше нищо да измисли, така че остана да стои така в продължение на един дълъг съкрушаващ егото момент, докато…
— Хей, Соломон — Грифин го сочеше с пръст, — патката ти се сви.
Ровене в миналото
33
— Какъв задник! Какъв проклет глупак!
— Благодаря, татко.
— Ти си пуц* — словесната атака на Хърбърт Соломон премина на идиш с южняшки акцент. — Как съм могъл да отгледам такъв шмендрик**!
[* Глупак, идиот (ид.). — Б.пр.]
[** Кретен (ид.). — Б.пр.]
Стив знаеще, че развързването на езика беше цената, която трябваше да плати за прибирането обратно до Маями. Хърбърт управляваше стария си крайслер по магистралата, връщайки Стив и Боби у дома. Колата — ръждясала отдолу и мухлясала отвътре — смърдеше на стръв за риба. Нощният въздух миришеше на морски водорасли и строшени черупки. Изпълнената на три четвърти луна хвърляше млечнобяла светлина по гладката мастилена вода на залива.
— Да ти е хрумвало случайно, че може би ревнуваш от това момче? — вкара пръст в раната баща му. — Как му беше името?
— Грифин Джуниър — дори произнасянето на името му оставяше гаден вкус в устата. — Не ревнувам, просто не мога да го понасям.
Хърбърт имаше тридневна брада. Носеше карирани каки шорти и сива тениска с петна от пот под мишниците, бялата му коса беше сплъстена от солта на ранното утринно гмуркане с шнорхел. В момента баща му имаше вид на кръстоска между пират и сериен убиец.
— Страхуваш се, че ще ти вземе момичето — каза Хърбърт, — и без да мислиш го обвиняваш в убийство.
— Логиката и доказателствата са на моя страна.
— Лайната са на твоя страна.
— Има вероятност убиецът да е или Джуниър, или Грифин. В дело за предизвикване на основателно съмнение етиката ме задължава да го кажа на съдебните заседатели.
— Откога те е грижа за етиката? — Хърбърт се изхрачи и изплю храчката през прозореца. — Виждам право вътре в теб. Уплашил си се за Виктория и затова си се нахвърлил на Грифин. Слушаш ли какво ти говоря? Не си се научил да се владееш. Отваряш си голямата уста и бум! Губиш гаджето си и клиента си.
— Но все още имам принципите си.
— С тях ли ще спиш?
— Хей, може Вик да не иска да работи с мен. Иначе не е скъсала с мен.
— Катил — продължи с обидите Хърбърт.
— Чичо Стив, ти не разбираш жените.
Сега се съюзяваха срещу него сърдитият стар съдия и гениалният малък умник.
— А ти ги разбираш, келеш такъв?
— Двамата с Виктория сте много различни — каза Боби. — На нея това й харесва, но донякъде.
— Откъде знаеш?
— Тя ми го каза.
— Какво! Кога?
— Когато си говорихме за връзки, секс и така нататък.
— Прекалено малък си за такива разговори.
— На дванайсет съм!
— Ще я обадя на Семейни грижи.
— Шът! — изкомандва Хърбърт. — Млъкни и изслушай момчето. Може да научиш нещо.
Боби се облегна на предната седалка.
— Жените не могат да разделят мисленето на категории.
— Какво, по дяволите, означава това?
— Мъжът се скарва с приятелката си и след десет минути иска да й го вкара — търпеливо обясни Боби. — При жените не е така.
— Виктория ли ти го каза? — Стив се обърна с лице към племенника си.
— Доктор Фил.
Хърбърт удари с ръка по волана:
— Нямаш нищо, синко. Нито кола, нито клиент, нито съдружник, нито момиче.
Кралицата ровеше из гардероба на Виктория в хотел „Пайър Хаус“, правеше физиономии, докато местеше закачалките и критикуваше стила на дъщеря си.
— Къса дънкова пола! — Айрини повдигна вежди. — Сигурно слушаш и кънтри музика.
— Не мислиш ли, майко, че може да проявиш малко по-голямо съчувствие?
— Накара ме да се лиша от хавайския обяд и аз го направих. От колко съчувствие още имаш нужда? — Айрини вдигна полата и зацъка с език. — Разръфан подгъв и камъчета. Не съм ги виждала от „Градски каубой“.
— Майко, трябва да поговорим.
— Ами говори. Дали румсървисът ще ни донесе по едно мартини?
— По дяволите, изслушай ме! — Виктория смачка на топка един бежов потник и го хвърли по нея.
— Този цвят не ти отива, скъпа — отвърна Кралицата. — Избирай по-ярки цветове, или ще изглеждаш като умита.
Виктория въздъхна и седна на края на леглото.
— Толкова унижена се чувствам.
— За това, че си била гола ли? Намирам го освобождаващо.
— Не е за това. Наблюдавах ви с чичо Гриф днес. Знам, че сте любовници.
— Е, и?
— Ти ме излъга. Каза, че не си изневерявала на баща ми.
— Не съм. С Гриф се любихме за пръв път снощи.
Виктория поклати глава.
— Да не ме мислиш за дете.
— Мисля, че се държиш като дете. Между другото беше чудесно. Гриф е изключително всеотдаен.
— Очакваш да повярвам, че двамата не сте имали връзка, докато татко е бил жив?
— Не ми дръж такъв назидателен тон.
— Защо просто не го признаеш? Татко е разбрал и се е самоубил.
— Пак старата песен? — Кралицата вдигна едно шафранено памучно сако. Явно беше срещнало одобрението й, защото не направи физиономия. — Баща ти имаше проблеми. Емоционални проблеми. Делови проблеми. И разбира се, проблема с хапчетата.
— Татко се е дрогирал? Измисляш си!
— Баща ти злоупотребяваше с барбитурати. Най-вероятно имаше маниакална депресия.
— Не си го спомням такъв.
— Беше прекалено малка. — Айрини се усмихна печално. — И той беше по-щастлив около теб, отколкото около мен.
Под прозорците оркестърът от патиото загряваше. Пак Джими Бъфет, да ги вземат дяволите! „Просто сложно“, певецът се жалваше от предизвикателствата на семейния живот.
Виктория си помисли за Стив. Може би се беше отнесла грубо с него, но така беше най-добре. Не трябваше изобщо да го допуска до делото на чичо Грифин. Само проблеми създаваше. И без това беше решила да развали фирмата след приключването на делото. Така че не беше станало кой знае какво? Колкото до останалото — връзката им — е, да бъдем честни. И тя не вървеше кой знае колко добре.
След като Стив напусна нудисткия бийч клуб, Джуниър я беше поканил да пренощува в едно от бунгалата. Хамак, опънат между две палми, нежната ласка на морския бриз, бахамски омари, задушени в палмови листа.
Не, благодаря. Не още. Не скачам от хамака на един мъж в хамака на друг.
След като видя майка си — от главата до петите — изтегната до чичо Грифин, се убеди, че е била права за тях двамата. Тази вечер Виктория се надяваше, че майка й ще си признае всичко. Ще си разголи не само тялото. Но не, тя продължаваше да твърди, че е била вярна съпруга, невинна вдовица.
— Стив ми каза да престана да те питам за взаимоотношенията ти с чичо Гриф — заяви Виктория, по-сърдита от всякога.
— Веднъж и аз да съм съгласна с него.
— Каза, че когато ровиш в миналото, не знаеш какво може да излезе оттам.
— Не е глупав твоят Стив. Арогантен и недодялан, но не и глупав.
— Той не е _моят_ Стив! — Виктория вдигна телефона и набра румсървис. Може пък и да приготвяха мартинита.
Три поколения Соломон пътуваха мълчаливо, докато не стигнаха до грозната улица на Кътлър Ридж, осеяна с магазини за ауспуси, складове за преоценени мебели и вериги за бързо хранене. Хърбърт беше настроил радиото на станция за симфонична музика, излъчваха безкрайно интервю с един обоист от филхармонията в Сиатъл. Затрогващ разговор как да си направиш сам свирка.