Джоунс се разсмя.
— Половин Хърб Соломон пак значи адски добър адвокат.
Когато приключиха с общите приказки, Стив каза:
— Трябва да разбера в какво е бил въвлечен баща ми, когато Пинки Любер е бил главен прокурор на углавни престъпления.
— Съдия Соломон беше въвлечен във въздаването на правосъдие.
— Не сме ли всички там?
— Ще ти кажа едно: ако продължиш да драпаш за разрешителното на Хърб, ще отвориш буркан с червеи. Откажи се.
— Не и докато не разбера какво има в буркана.
Джоунс пийна глътка бира и погледна през прозореца към другите играчи, които привършваха.
— Спомняш ли си в началото на осемдесетте как кубинците бягаха към Флорида с лодки и салове?
— Бил съм още дете. Но си спомням филма с Пачино „Белязаният“.
— Ами филмът не е далеч от истината. Кокаинови каубои. Бидонвили под магистралите, пълни с лудите и престъпниците на Кастро. Стрелба с автомат в търговски комплекс „Дейдланд“. По брой убийства сме на първо място в страната. Туризмът запада. Бизнесът си отива.
— Какво общо има това с моя старец?
— Хърб беше главен съдия на криминалния отдел. Реши да направи нещо по въпроса.
— Какво повече е можел да направи? Максимум Хърб винаги е бил суров в присъдите си.
— Преди да ги пратиш в затвора, трябва да ги осъдиш.
— Какво значи това? Съдията трябва да бъде безпристрастен.
— Ако прегледаш присъдите, произнесени от баща ти, ще видиш, че е безпристрастен. И апелативният съд явно е бил на същото мнение. В единайсети окръжен съд има най-малко отменени дела.
— Какво не ми казвате? Какво ще рече това — че баща ми решил да направи нещо срещу престъпността?
Джоунс бутна чинията си настрани.
— Съдията винаги е бил с чисто сърце. И с по-чисти ръце от болшинството съдии.
— Говорите с недомлъвки, господин Джоунс.
— И още нещо. Баща ти те обича и уважава.
— Всички така казват. — Не и той, добави Стив наум.
Законите на Соломон
10.
Съдебния заседател избирай така, както си избираш любовник.
Да не очаква съвършенство и да ти прощава простотиите.
Печеливша поредица
37
„Делото се печели при подбора на съдебните заседатели.“
Така беше казал Стив на Виктория, докато водеха първото си дело заедно и защитаваха Катрина Барксдейл по обвинение в убийство.
„Адвокатите си мислят, че печелят със заключителната си пледоария. Шашкат съдебните заседатели с ораторските си умения. Но тогава вече е прекалено късно. Подборът на съдебни заседатели е най-важното нещо в един процес. Не излагането на фактите. Не кръстосаният разпит на главните свидетели на обвинението. И не заключителната пледоария. Подборът на съдебните заседатели! Правилен избор, печелиш. Погрешен избор, губиш.“
Една от многото му лекции. Нервираше я, когато започнеше да я назидава. Но обикновено беше прав. Което беше още по-влудяващо. Откакто беше напуснала прокуратурата, винаги бяха избирали съдебните заседатели заедно. Сега, в един дъждовен ден в Кий Уест, тя стоеше сама. Е, не съвсем. Майка й беше кацнала като белоснежна чапла на първия ред в галерията. Девственият цвят преобладаваше в тоалета й. Кралицата явно се опитваше да излъчва подсъзнателни сигнали за почтеност и невинност към евентуалните съдебни заседатели. Пола от „Макс Мара“ на бели жасминени цветя и асиметричен подгъв, бял ленен жакет, който се връзваше отпред, и сребърни сандали. Велурената чанта, поръбена с гущерова кожа по края, се връзваше със сандалите и придаваше така наречения от нея „акцент“.
Кралицата през цялото време записваше впечатленията си от всеки потенциален съдебен заседател, после подаваше изискания ленен бележник на пристава и той го Донасяше на Виктория. Полезните съвети се свеждаха до критики за къси поли, излезли от мода обувки и смъртния грях да носиш чанта „Прада“ менте от изкуствена кожа.
Хал Грифин стоеше на банката на защитата и се мъчеше да се усмихва на всеки потенциален заседател, без да изглежда сервилен. Синът му се беше отпуснал на единствения ред със столове пред преградата между съда и галерията. Джуниър беше предупредил Виктория, че не може да седи дълго на едно място, защото не е свикнал да стои затворен. Дали щяла да има нещо против, ако направел осемдесет лицеви опори по средата на избора? Да, имаше. Не искаше синът на обвиняемия да се върти на стола си, затова посъветва Джуниър да тича нагоре-надолу по стълбите, ако започне да го подпира отвътре.
И той й прати бележка. Канеше я на вечеря. Тя поклати глава и посочи чантата си. „Имам работа.“ Джуниър й се усмихна тъжно, сякаш беше разбила сърчицето му.
Има ли изобщо представа колко е напрегнато да защитаваш обвинен в убийство?
След като баща му беше на пангара, не можеше ли да прояви малко повече разбиране?
Сега вече беше бясна и на двамата — и на Стив, и на Джуниър. Май на всички мъже.
Репортерите бяха заели първите два реда в галерията. Една обща телевизионна камера и един-единствен фотограф, толкова се разрешаваше по закон. Щяха да използват видеозаписа и снимките общо.
Виктория се насили да слуша, докато Ричард Уадъл, главният прокурор на Мънроу Каунти, се обръщаше към заседателите. Наричан Катила от адвокатите на защитата, прокурорът беше зъбат мъж, тънките мустачки в комбинация с раирания костюм му придаваха вид от 40-те години на миналия век.
— Съдебните заседатели са крайпътният камък на справедливостта, скалата на свободата — каканижеше Уадъл. — Самюъл Адамс наричал съдебните заседатели „сърцето и дробовете на свободата“.
Всъщност го е казал Джон Адамс. Виктория много добре го знаеше. Братовчед му Самюъл беше патриотът, който подпалил така нареченото „Бостънско пиене на чай“*, най-вероятно за да пие народът от неговата бира.
[* Инцидент, при който американските колонисти изхвърлят цели товари с чай в Бостънското пристанище, разярени от новите данъци, наложени от Короната. — Б.пр.]
Уадъл се разхождаше пред съдебните заседатели и спираше пред всеки стол — като кондуктор, който проверява билети във влака.
— И когато старият Бен Франклин написал Декларацията на независимостта…
Томас Джеферсън, Катил!
— … ни е гарантирал правото да бъдем съдени от съдебни заседатели.
Това всъщност го пишеше в Конституцията. Но беше близко за държавен чиновник.
Кога беше станала толкова саркастична? Лесен отговор.
_Когато се хванах със Стив._
— Съдебните заседатели ни различават от нецивилизования свят — дрънкаше Уадъл.
_Аз пък си мислех, че е платеният канал за кеч по телевизията._
Да. Определено влиянието на Стив.
— Ако вие не идвате тук, добри хора, няма да имаме съдебна система. Затова от името на щата ви поднасям най-любезни благодарности. Благодаря ви, че сте напуснали работата и домовете си, приятелите и семействата си, откъснали сте се от живота си, за да въздадете справедливост.
Раздава го простонародно. Остава да започне да дъвче сламка.
— За да сме сигурни, че нито едно престъпление няма да остане незабелязано, нито едно убийство…
— Протестирам! — Виктория скочи на крака. — Това не е целта на системата от съдебни заседатели.
— Приема се. — Съдия Клайд Федърс не вдигна поглед от кръстословицата си. След трийсет и две години на съдийската банка той бе овладял до съвършенство изкуството да слуша с едно ухо. — Нямам нищо против славословията ви, господин Уадъл, но запазете аргументите за обвинителната си реч.
— Благодаря, Ваша чест! — Уадъл леко се поклони, сякаш съдията току-що му беше отправил комплимент за кройката на костюма. Съдебният протокол изискваше да благодариш на съдията, дори и ако те беше скастрил, предупредил за обида на съда или нарекъл антихрист.
— Вие, добри хора, сте съдии без мантии — продължи да бръщолеви Уадъл, изливайки чара си върху съдебните заседатели като шоколад върху вафли.
Виктория се съсредоточи да запомни имената на заседателите, за да не се налага да гледа към подложката си, когато ги разпитва. Пак Стив.