Стив прегледа доказателствата, прикрепени към жалбата. Цял куп снимки от процеса. На няколко се виждаше как телевизионните техници нагласяват апаратурата си. На други адвокатите се усмихваха — или за пред съдебните заседатели, или за пред камерата. Една снимка, направена точно преди началото на процеса, привлече вниманието на Стив. Всички съдебни заседатели от предварителния подбор седяха в галерията и чакаха да бъдат призовани да отговарят на въпроси. Тогава му направи впечатление.
Къде бяха черните лица?
Преброи петима афроамериканци. Доста слабо представени.
В процес за убийство, в който подсъдимият е черен и е обвинен, че е убил бившата си приятелка и невръстната им дъщеря, защитата се нуждаеше от черни съдебни заседатели.
Стив намери снимка на заседателите, които бяха участвали в делото. Дванайсет редовни плюс двама заместници. Двама афроамериканци бяха успели да се вредят, третият беше резерва. Добре, това решаваше проблема, изравняваше статистиката донякъде.
Хубав номер, да избереш трима от петимата чернокожи, помисли си Стив. Върна се към протокола от предварителния подбор. Ханк Адорновиц, адвокатът на защитата, беше ветеран сред обществените защитници. Беше се пенсионирал отдавна, но по онова време го смятаха за най-добрия защитник по углавни дела в списъка със защитници на обществени начала.
Стив се зачете по-задълбочено в протоколите и съпостави имената на съдебните заседатели с лицата на снимката от местата им в ложата. Съдебен заседател номер две, афроамериканец с риза с къс ръкав и вратовръзка, без сако, се оказа Ленард Джаксън. Имаше собствен дом, работеше като охрана в търговски комплекс в центъра и беше служил в армията като военен полицай.
Мамка му! Яено защо беше черен. Но човек не можеше да иска по-осъдително настроен съдебен заседател.
Освен ако не намериш пряк роднина на някоя жертва на насилие. Съдебен заседател номер седем Марта Патърсън, афроамериканка, готвачка в ресторант в северната част на Маями, изгубила сестра си като дете при стрелба от кола. Заместничката й, Чарлийн Морис, работеше в бърза помощ и ходеше с ченге.
Като изключим цвета на кожата, прокуратурата можеше да сънува мокри сънища за такива съдебни заседатели.
Какво излизаше? Защо Адорновиц ги беше оставил? Стив имаше само един отговор — при морето от бели лица, с които трябваше да работи, общественият защитник е трябвало да се радва, че има и няколко черни кандидати.
Въпреки че имаше нещо, което му убягваше, в първата снимка. На Стив му се искаше да проучи расовия състав на седемнайсетте процеса в победната серия на Любер. Но снимките в папката на Мейс бяха приложени само за да онагледят вредния ефект на камерите в съдебната зала. При обжалванията на следващите дела този аргумент липсваше и в тях нямаше снимки. А нямаше как да се определи цвета на кожата на съдебните заседатели само по описанието.
Но протоколите от набирането на заседателите щяха да разкрият нещо. Домашните им адреси.
Маями е един от градовете с най-голяма сегрегация. Преди двайсет години, ако си живял в Либърти Сити, Оувъртаун или в отсечката на Гранд Авеню на Коконът Гроув, имаше много голяма вероятност да си афроамериканец. Боби, малкият статистик, можеше лесно да събере данните вместо него.
Оставаше да провери още едно нещо. Видеозаписа на втория процес на Мейс. От начало до край по обществената телевизия. Зловещо надничане в миналото. Шанс да погледне баща си отпреди двайсет години през ключалката. Това накара Стив да се замисли.
Защо всъщност го правя?
Много ясно, че искаше да върне разрешителното на баща си. Отчасти да възвърне репутацията му. Нека хората да го наричат отново „Съдия“ без ирония или бележки под линия. И отчасти, за да докаже на баща си, че може. Нямаше нужда от психиатър, за да стане ясно на какво беше готов един син, за да заслужи одобрението на баща си. Но имаше и още нещо.
Ако баща му беше корумпиран, той искаше да го знае.
Ако трябваше да има пукнатина между тях, предпочиташе да е достатъчно широка и дълбока, за да няма как да се хвърли мост през нея.
Чучело
39
Ричард Уадъл подпря лакът на перила та на ложата със съдебни заседатели.
— Това е история за алчност и корупция, за подкуп и убийство.
Силно начало, помисли си Виктория, докато седеше с идеална стойка зад масата на защитата и си водеше бележки. Използваше правилото на първенството. _Съдебните заседатели запомняха най-добре това, което чуеха най-напред._
Алчност и корупция. Подкуп и убийство.
Четиримата конници в един процес за убийство. Уадъл щеше да набива тази фраза в главите на заседателите при всеки удобен момент. Някои адвокати вярваха в академичното правило. _Каквото чуеш последно, го запомняш за най-дълго._ Стив беше научил Виктория да използва и двете правила, защото добрите адвокати започват силно и завършват силно.
— Това, което ще ви кажа, не е доказателство — продължи Уадъл. — Това е предварителен преглед какви ще бъдат доказателствата. Съкратена версия на историята, която ще чуете.
Излагането на фактите. Или както адвокатите обичаха да го наричат — повдигането на завесата. Дванайсетте им съдебни заседатели вече бяха налице, плюс двамата заместници. Всички до един бяха вдигнали ръце и се бяха заклели да следват закона и доказателствата и да издадат честна и справедлива присъда.
— За какво става дума в тази история? — риторично попита Уадъл.
Виктория си помисли, че знае отговора.
— Алчност и корупция, подкуп и убийство — отговори си той сам.
_Да, така си и знаех._
Историята е за един богаташ, който няма нищо общо с Кийс и няма никакво отношение към нашия красив архипелаг, тази изумрудена огърлица, разпростряла се в морската шир. Вие, които живеете тук, знаете, че трябва да пазим плажовете и мангровите горички, тюркоазената вода и крехкия подводен живот. Но обвиняемият е дошъл с друга цел. Той е голям човек с големи планове и не позволява на никого да му се изпречи на пътя. Закони за опазване на околната среда? Ще намери начин да ги заобиколи. Закони против корупцията? Ще ги наруши безнаказано. Това е начинът, по който винаги е правил бизнес.
Виктория никога не беше чувала подобно предварително излагане на факти. Уадъл още не беше стигнал до обвинението в убийство, а вече беше прекрачил линията и отправяше лични нападки. Можеше да протестира, но в ушите й прокънтя съветът на Стив.
„Вбесяваш съдебните заседатели, когато протестираш по време на първоначалното излагане на фактите. Те искат да чуят версията и на двете страни. Стой спокойно. Усмихвай се мило. Ще дойде и твоят ред.“
Уадъл се приближи до масата на защитата и посочи с пръст клиента й.
— Това е Харолд Грифин, седнал до адвоката си от Маями. Той връхлетя града ни като вълна от напалм.
Шок и паника. Това е Харолд Грифин. Той взриви Кийс с частните си самолети, скъпите си яхти и купищата си пари и каза: „Правилата не важат за мен. Аз съм Харолд Грифин. Правя каквото искам. Подкупвам обществени чиновници, развращавам ги с мангизи и когато не правят това, което искам, ги убивам!“
Съдебните заседатели стояха като вцепенени. До нея Грифин неловко се размърда на стола си. Виктория отпусна ръка върху неговата, за да го успокои.
Уадъл се запъти към масата на секретаря, вдигна харпуна с едната ръка и стрелата с другата. Изглеждаше страшен, докато ги размахваше във въздуха. Това беше целта, предположи Виктория.
— С това смъртоносно оръжие Харолд Грифин е пробол живо човешко същество. Според нашите закони човек няма право да простреля дори рак. Но Харолд Грифин е използвал това, за да прободе жизненоважни органи на друг човек. Човек на име Бенджамин Стъбс, лоялен обществен служител, който е бил първо корумпиран, а после грубо премахнат от обвиняемия, след като отказал да свърши мръсната му работа.