— Има — отвърна Виктория, — от момента, в който Лечестър Робинсън призна, че Конклън е работил при него и обвиняемият Харолд Грифин му е конкурент.
— Отхвърля се засега — отсъди съдията.
— Господин Конклън — продължи Стив — не искаше Клайв Фоулс да ми каже кой е истинският убиец на Бен Стъбс.
— Протестирам, да се заличи от протокола — намеси се Уадъл. — Това са свидетелски догадки, не показания. Ваша чест, не знам как го правят в Маями, но никога не съм гледал дело, в което адвокат по защитата сяда на свидетелската скамейка и…
— Бивш адвокат — отвърна Виктория.
— Няма значение. Адвокатът дава показания и изказва мнението си кой е убил жертвата.
— Прокурорът има право. — Съдията се обърна към съдебния пристав. — Изведете съдебните заседатели за малко. Ще се разберем, без да драскаме по протокола.
След като съдебните заседатели се изнизаха един по един в малката си стаичка, съдия Федърс попита Виктория.
— Какво се опитвате да изтръгнете от съдружника си?
— Бившия ми съдружник — поправи го Виктория.
— Ваша чест, мога ли да задам няколко въпроса на господин Соломон, докато съдебните заседатели ги няма?
— Заповядайте.
— Господин Соломон, Клайв Фоулс каза ли ви кой е убил Бен Стъбс?
— Да, каза ми.
— Знаех си — намеси се Уадъл. — Задават се косвени показания.
— Затваряй си устата, Дик — отвърна съдията, — това, че аз ще го изслушам, не значи, че и съдебните заседатели ще го чуят. Продължавайте, госпожице Лорд.
— Работел за трета страна, не пожела да ми каже името на човека. Третата страна искала Стъбс да потопи Океания, като даде отрицателна оценка в доклада си. Работата на Фоулс била да убеди Стъбс да го направи. И да го убие, ако откаже.
_Дотук всичко е истина._
— И как господин Фоулс е изпълнил инструкциите?
— Промъкнал се е на „Форс мажор“ и когато Стъбс отказал да изпълни искането му, Фоулс направил това, което му било наредено да направи.
_Горе-долу истина._
— Можете ли да бъдете по-конкретен, господин Соломон?
Стив си пое дълбоко въздух. Нямаше къде да иде. Ако кажеше дословно истината — че Стъбс е бил пронизан случайно, — Грифин можеше и да отърве кожата, ако съдебните заседатели въобще чуеха показанията му. Но истината нямаше да уличи Робинсън. — Фоулс каза, че е прострелял Стъбс с харпуна. Убил го е, както му е било наредено.
Заболя те, нали? Наистина ме заболя.
— Освен че каза, че е убил господин Стъбс — попита Виктория, — какво още направи господин Фоулс?
— Написа самопризнание и го подписа.
— Кога и къде стана това?
— Вчера. На торпедото на Фоулс от Втората световна война.
— На кое? — попита съдията.
— Двуместен подводен съд, който прилича на торпедо със седалки. Пътуваш с водолазна екипировка. Бяхме на дъното на океана.
— На дъното на океана? — Уадъл се разсмя. — Звучи както че ли свидетелят е получил азотна наркоза.
— И как господин Фоулс е написал признанието си под водата? — полюбопитства съдията.
— На магнитна плоча. Каквато използват водолазите.
Уадъл се изкашля.
— Най-добре да видим доказателството, Ваша чест. И къде е това самопризнание?
— Изгуби се в морето — отвърна Стив. — Изпуснах плочата, когато Фоулс блъсна лодката на Конклън и двамата загинаха.
— Господи! — съдия Федърс тихо изсвири с уста.
— Ваша чест, възразявам срещу свидетелските показания на господин Соломон — заяви Уадъл. — Така нареченото самопризнание е сто процента косвено доказателство, чисто и просто.
— Прокурорът е прав — каза съдията. — Госпожице Лорд, ако разполагахте с плочата, щях да склоня да оставя господин Соломон да удостовери автентичността й и да я приема като доказателство. Но без нея…
— Благодаря ви — ухили се самодоволно Уадъл. — Сега може ли да викнем отново съдебните заседатели и да проведем процеса според правилата?
В този миг вратата на съда се отвори и един висок, красив и почернял мъж влетя вътре. Джуниър Грифин беше по джапанки, бели панталони и потник, дългата му руса коса беше мокра и зализана назад. На Стив му заприлича на някоя от онези реклами за мъжки одеколон.
_Но какво държи?_
— Надявам се, че не съм закъснял. — Джуниър размяташе мрежа в ръка. А в мрежата беше магнитната плоча.
Стив не можеше да повярва.
_Аз трябваше да съм героят! Не Джуниър Муниър Грифин!_
— Беше само на двайсет и пет метра дълбочина — каза Джуниър, докато се приближаваше към съдийската банка. — Но координатите на Бреговата охрана не бяха съвсем точни. Трябваха ми пет гмуркания. Не се нуждая от благодарности, разбира се.
Съдебната стенографка, млада жена с отворени на пръстите сандали и къса пола, беше зяпнала Джуниър като шоколадова мелба.
— Бихте ли си казали името за протокола? — попита тя.
— Харолд Грифин-младши.
А телефонният номер? — продължи тя.
— Да видим какво носите, млади момко — намеси се съдия Федърс.
Джуниър им отвори мрежата и подаде плочата на съдията. Надписът си беше още там — „Аз убих Стъбс“, подписано от Клайв А. Фоулс.
— Господин Соломон, това ли е писменото самопризнание, за което говорехте? — попита съдията.
— Да.
— И видяхте как господин Фоулс го подписва?
— Да.
— Добре, тогава. Доведете обратно съдебните заседатели. Мисля, че госпожица Лорд трябва да им представи ново доказателство.
Простено, но не забравено
53
Два дни по-късно в блажено опиянение от тиленол с кодеин Стив се унасяше във въжения хамак, опънат между две палми на брега на Шугърлоуф Кий. Щеше да заспи, ако баща му не ругаеше постоянно, докато лазеше рачешката по покрива на баржата си, борейки се със сателитната чиния.
— Да ти го начукам отзад! — изкрещя Хърбърт и удари с гаечния ключ по чинията.
Соломон бяха генетично увредени и не ставаха за домашни майстори, Стив го знаеше добре.
— Още е на снежинки — провикна се Боби от всекидневната. Гледаше телевизора, докато дядо му се опитваше да настрои антената.
— Хей, мързеливецо! — изръмжа Хърбърт. — Защо не дойдеш да ни помогнеш?
Стив се залюля напред-назад в хамака.
— Ако беше оправил теча, така че коритото да не се накланя надясно, нямаше да има нужда постоянно да местиш антената.
— Като че ли разбираш нещо от електроника!
— Тогава защо ме викаш да ти помагам?
Гол до кръста, с изцапани с боя шорти, Хърбърт лъщеше от пот. Сумтеше, докато се напъваше да премести чинията с няколко милиметра.
— Тате, защо не слезеш, преди да си получил сърдечен удар?
— Недей да се охарчваш за погребението ми — нареди му Хърбърт. — Не че ще го направиш.
— Сега е цяла снежна буря — докладва Боби отвътре.
— Майната му! — Хърбърт слезе по стълбата на задната палуба.
Боби провря глава през прозореца.
— Чичо Стив, можеш ли да оправиш телевизора?
— Напиши си домашното. Не е хубаво да гледаш телевизия. Особено новините по Фокс.
След няколко минути Стив чу непогрешимото дрънчене на ледени кубчета в стъклена чаша. Отвори очи и видя баща му да се приближава към хамака. Носеше две големи чаши, в които се полюшваше златиста течност.
— Предполагам, че не е безалкохолна бира?
— Не е и пикня от алигатор. — Хърбърт седна на пластмасовия стол до хамака. — Скоч с глътка сода.
— Дано не е само глътка. Това са половинлитрови чаши.
— Няма да те държи за дълго. Ще премахне болката.
— Боби написа ли си домашното?
— Ще си го напише, ако учителят му даде да направи уебсайт с камери в съблекалнята на мажоретките.
— Супер! — Стив седна и провеси крака от едната страна хамака. — Ох!
— Добре ли си, синко?
— Докато ми се качваше адреналинът в съда, бях добре. Сега съм малко замаян.
Хърбърт му подаде чашата: