Моята господарка беше Господарка на дзури. Прапрадядо й спечелил титлата барон по време на войните за остров Елди. Господарката ми се отличила още преди Междуцарствието по време на някаква война с Изтока. Стара беше, но достатъчно здрава, за да се разпорежда кой какво да прави. Рядко се задържаше у дома, но не беше лоша. Не забраняваше на теклите си да четат, като повечето, затова имах щастието да се науча още а ранна възраст, макар че из имението нямаше много за четене.
Имах по-голяма сестра и двама по-малки братя. Данъкът ни, за нашите трийсет акра, беше сто шиника жито или шейсет шиника кукуруз, по избор. Беше висок, но поносим, и господарката проявяваше разбиране в лоши години. Най-близкият ни съсед откъм запад плащаше сто и петдесет шиника жито за двайсет и осем акра, тъй че се смятахме за щастливи и му помагахме, когато изпаднеше в нужда. Съседът ни откъм север имаше трийсет и пет акра и дължеше годишно по два златни империала, но с него много не се виждахме, тъй че не знам лесно ли му е било, или трудно.
Като станах на шестнайсет, ми дадоха двайсет акра на няколко мили южно от къщата на семейството ми. Всичките ми съседи надойдоха и ми помогнаха да почистя земята и да вдигна къща, направих я широка, за семейството, с което се надявах да се сдобия. В замяна трябваше да пращам на господарката си по четири млади кетни всяка година, тъй че по необходимост гледах кукуруз, за да ги храня.
След двайсет години си изплатих в натура заетите кетни и зърно, с които започнах, и си рекох, че се оправям много добре — особено след като навикнах с вонята в обора. Нещо повече, имаше една жена, с която се запознах в Черна вода, живееше вкъщи и мисля, че имаше нещо между нас.
И една вечер късно пролетта на двайсет и първата ми година чух звуци, някъде далече откъм юг. Пращене едно такова, като от дърво, когато се цепи, преди да падне, ама много, много по-силно. Нея нощ видях пламъци на юг. Стоях пред къщата, гледах и се чудех.
След час пламъците запълниха небето, а звуците се усилиха. И станаха оглушителни. В един миг бях заслепен от внезапния блясък. Когато петната в очите ми се махнаха, видях нещо като стена от червен и жълт огън, надвиснала над мен, сякаш се канеше да се изсипе отгоре ми. Изпищях от ужас и затичах към къщата. Докато вляза в нея, стената се беше спуснала и нивите ми горяха, както и къщата, и тогава разбрах, че виждам самата смърт. Тогава ми хрумна, лорд Талтош, че не съм си поживял достатъчно, за да свърша така. Призовах Барлън, оня със Зелените люспи, но той, предполагам, е трябвало да се отзове на други призиви. Пъстървата призовах, но тя не ми донесе вода да изгася пламъците. Призовах даже Келчор, Богинята на коткокентаврите, да ме отнесе оттам, а отговорът ми беше дим, който ме задави, и искри, които опърлиха косата ми и веждите ми, и пукотът и трясъкът, когато част от къщата рухна.
И тогава се сетих за склада над потока. Намерих вратата, оживях някак сред пламъците, които, според спомените ми, стигаха по-високо от мен, и успях да се навра там. Беше строен от камък, разбира се, понеже от влагата дървото изгнива, тъй че още стоеше. Бях обгорял тежко, но успях да се добера до потока.
Лежах в него разтреперан може би цялата нощ и на другия ден. Водата беше топла, направо пареше, но все пак беше по-хладна от въздуха. Заспах в потока, а когато се събудих… е, няма и да се опитвам да опиша разрухата, която видях. Чак тогава, срам ме е да го кажа, помислих за добитъка си, който беше измрял през нощта, както и аз самият щях да умра за малко. Но вече нищо не можех да направя.
И какво мислиш направих тогава, баронете? Смей се колкото си щеш, но първата ми мисъл беше, че няма да мога да си платя на господарката за годината и че трябва да се хвърля в краката й за милост. Щеше да ме разбере, рекох си. Тъй че тръгнах към замъка й — на юг.
А! Виждам, че се сети. То и аз се сетих тогаз, още след първите няколко крачки. На юг се издигаше замъкът й, а тъкмо от юг бяха тръгнали пламъците. Спрях и поразмислих, но след време продължих, понеже нямаше къде другаде да ида.
Много мили бяха, а единственото, което виждах наоколо си, бяха изгорели къщи и овъглена земя, и почернени гори, никога дотогава неразчиствани. Жива душа не мернах през цялото пътуване. Стигнах до мястото, където се бях родил, и видях какво е останало.