Забърсах с едната ръка косата от очите си, а с другата наместих наметалото, колкото да проверя няколко от скритите си бонбонки. Усетих напрежение във впитите в рамото ми нокти на Роуца, но оставих на Лойош да я успокоява. Още беше нова в тази работа.
„Само един ли, Лойош?“
„Абсолютно, шефе“.
„Добре“.
Малко след това ме настигна и закрачи редом до мен среден на ръст драгар, в цветовете на дома Джерег (сиво и черно, в случай че си водите бележки). Среден ръст за драгар, което, както разбирате, го правеше с глава и половина по-висок от мен.
— Добър ден, лорд Талтош — поздрави ме той. Произнесе името ми правилно.
Изпръхтях му за отговор. Мечът му беше лек — носеше го на бедрото и той подрънкваше между двама ни. Наметалото му беше толкова издуто, че сигурно криеше десетки от същите изделия като шейсетте и три под моето.
— Един мой приятел иска да ви поздрави за големите ви успехи напоследък — продължи той.
— Предайте му, че благодаря.
— В много хубав квартал живее.
— Радвам се за него.
— Може би ще пожелаете да му гостувате някой път.
— Може би — отвърнах.
— Искате ли да го обсъдим?
— Сега ли?
— Или по-късно. Както ви е удобно.
— Къде да говорим?
— Вие предложете.
Изпръхтях отново. В случай, че горното ви беше много бързо, приятелчето току-що ме беше уведомило, че работи за определен индивид, който е много високо в „организацията“, и че въпросният индивид може би търси услугите ми за нещо. Теоретично можеше да е за какво ли не, но има само едно нещо, с което съм известен, че върша по поръчка.
Продължихме още, докато не навлязохме безопасно в територията ми. Тогава рекох: „Добре“ и свърнахме в една гостилница, вклинена на няколко стъпки в „Кураж“, една от причините търговците с ръчни колички да мразят тая част от улицата.
Намерихме свободен край на една от дългите маси и седнах срещу него, внимателно, да не ми се забие някоя треска в бутовете. Лойош огледа заведението отгоре и не възрази.
— Казвам се Баджинок — представи се спътникът ми, след като гостилничарят ни донесе бутилка доста прилично вино и две чаши.
— Хубаво.
— Приятелят ми иска да се свърши една „работа“ около къщата му.
Кимнах. „Работа“, произнесено по този начин, означава, че иска да му убият някого.
— Познавам хора — рекох. — Но точно в момента са много заети.
Последната ми „работа“ беше само преди няколко недели и беше, да се изразим така, свършена прекалено явно. Точно в този момент не изпитвах голямо желание да поемам нова.
— Сигурен ли сте? — попита той. — Това е точно във вашия стил.
— Сигурен съм. Но благодаря, че приятелят ви се е сетил за мен. Друг път — може би. Нали?
— Добре — рече той. — Друг път.
Кимна ми, стана и излезе. И това трябваше да е краят на тая история.
Вийра, богиньо-демон на предците ми, дано водата на езика ти на пепел да стане. Това трябваше да е краят.
Земеделник
Леферо, Племенници & Племенничка
Перачи & Шивачи
Малаков кръг
От: Вл. Талтош
ул. Гаршош Nо 17.
Моля, направете следното:
1 бр. сива плетена памучна риза: махнете винено петно от д/н ръкав, черно петно лой от л/в & закърпете срязано на д/н маншет.
1 ч/т сиви панталони: махнете петно кръв от д/н крачол, горе, петно от клава от л/в, горе & кал от коленете.
1 ч/т черни ботуши: махнете ръждиво петно от носа на д/н ботуш, & махнете кал & сажди от двата и лъснете.
1 бр. сиво копринено шалче: закърпете срязано & махнете петна от пот.
1 бр. сиво наметало: почистете & огладете, махнете котешките косми, изчеткайте от пърхот, махнете петна от точиларско масло & закърпете срязано от лява страна.
1 бр. носна кърпа: изперете & огладете.
Очаквам доставка до сл. къщник.
Сърдечно ваш:
1.
Зяпах през прозореца към улици, които не можех да видя, и си мислех за замъци. Нощ беше и си бях у дома, и макар да нямах нищо против това, че си седя в апартамент с изглед към улици, които не мога да видя, си мислех, че бих предпочел да си седя в замък с изглед към двор, който не мога да видя.
Жена ми Коути седеше до мен, притворила очи, и мислеше за едно или друго. Отпих от чашата червено вино, което беше прекалено сладко. Горе на високия бюфет беше кацнал Лойош, моят познайник-джерег. До него клечеше Роуца, самката му. Обичайната семейна картинка.