— Коути, нима не осъзнаваш какво правите?
Тя ме изгледа твърдо.
— Да. Осъзнавам какво правим. Но мисля, че ти не го осъзнаваш. Ти, изглежда, си мислиш, че Херт е нещо като бог. Не е. Той със сигурност не е достатъчно силен, за да надвие цял град.
— Но…
— И точно в това е смисълът, между другото. Ние не разчитаме, че Империята ще ни въздаде справедливост. Не сме толкова глупави, както и всички, които живеят в Южна Адриланка. Хилядите, които ни следват, не го правят просто защото ни обичат, а от необходимост. Революция ще има, защото те толкова силно се нуждаят от нея, че са готови да загинат за нея. Следват ни, защото ние го знаем и защото не ги лъжем. Това е само първата битка, но тя започва и ние я печелим. Ето това е важното — не Херт.
Зяпнах я. Накрая изтървах:
— Колко време ти отне да го наизустиш това?
Зад очите й лумнаха пламъци и ме заля такава вълна от гняв, че адски съжалих, че съм си отворил устата.
— Коути…
Тя стана, загърна се в наметалото си и излезе.
Ако в този момент Лойош се беше обадил, сигурно щях да го убия.
9.
Останах буден цяла нощ; обикалях безцелно из квартала. Не бях съвсем полудял, като предишния път, но предполагам, че не бях и съвсем с ума си. Все пак се стараех да съм предпазлив и никой не ме нападна. Някъде по това време Мороулан се свърза псионично с мен, но когато го попитах защо, каза, че не било важно, така че не разбрах какво иска. След няколко часа се бях поуспокоил поне малко. Помислих да се прибера вкъщи, но осъзнах, че не искам да се прибирам в празно жилище. После осъзнах и че не искам да се прибера и да заваря Коути да ме чака.
Седнах в една дупка за клава и пих, докато бъбреците ми не зареваха за милост. Когато утринната светлина започна да се цеди през оранжево-червената мъгла, която драгарите си въобразяват, че е небе, все още не ми се спеше. Изядох две кокоши яйца в някакво заведение, после отидох пеш до кантората. Мелестав ме посрещна с вдигната вежда.
Подуших тук-там да се уверя, че всичко върви гладко. Вървеше. Веднъж, преди известно време, бях оставил кантората за няколко дни в ръцете на Крейгар и докато ме нямаше, я беше докарал до бедствено положение, но изглежда, че оттогава се беше научил. Имаше две бележки за хора, които искат да се видят с мен по работа, но не бяха спешни и реших, че могат да почакат. После премислих и ги дадох на Мелестав с указание да накара Крейгар да ги провери малко по-грижливо. Когато някой иска да се види с теб — и в същото време някой иска да ти вземе главата, — може и да се окаже нагласено. Само за да задоволя любопитството ви, и двете се оказаха редовни.
След това щях да подремна, но все още бях възбуден. Слязох в „лабораторията“, свалих наметалото и палтото и почистих стаичката, която от доста време се нуждаеше от метла и парцал. Изхвърлих старите въглени и пепел и дори лъснах тук-там. Покашлях известно време от вдигналата се прах.
Върнах се горе, измих се и излязох. Лойош кръжеше пред мен и бяхме много внимателни. Бавно закрачих към Южна Адриланка, като се стараех да съм колкото се може по-бдителен. Беше малко преди обяд.
Спрях за обяд и се поотпуснах в едно заведение, където не обичаха източняци или не обичаха джереги, или и двете. Кетната беше препечена, виното не беше изстудено, а обслужването беше мудно и почти грубо. Нямаше какво да направя, тъй като заведението се намираше извън моя район, но пък им го върнах тъпкано… дадох тлъст бакшиш на келнера и надплатих обяда. Нека се чудят.
Докато приближавах Южна Адриланка по Коларска, започнах да забелязвам по лицата на хората, покрай които минавах, известно напрежение и възбуда. Мда. Каквото и да правеха тези източняци, определено го правеха. Видях двама стражи от дома Феникс да крачат отривисто в същата посока като мен и се постарах да съм ненатрапчив, докато ме подминат.
Спрях на две карета от Дърводелска, за да огледам нещата. Улицата беше доста широка и това беше главният път за стоки откъм Южна Адриланка. Гъмжеше от драгари — текла и тук-там по някой орка или джегала, — трупаха се и или гледаха на запад, или се запътваха натам. Помислих да пратя Лойош да хвърли едно око, но не исках да се разделям с него толкова за дълго; все още трябваше да се тревожа за предполагаемия си убиец. Минах още едно каре на запад, но улицата тук завиваше и не можех да видя Дърводелска.