Виждали ли сте някога как започва бой в гостилница? Понякога разбираш какво става още преди да си видял самия бой, защото човекът до теб почва да върти глава, понечва да стане, зяпва, и тогава виждаш как двама-трима се отдръпват от нещо, скрито от някой друг, който е застанал точно пред теб. Тъй че изведнъж нервите ти се стягат, ставаш, правиш една-две стъпки назад и тогава виждаш биещите се.
Е, онова горе-долу беше същото. В другия край на карето, където улицата леко завиваше на север, всички се бяха вторачили към Дърводелска и си говореха, както когато продължаваш да гледаш към обекта на любопитство, вместо към лицето, на което говориш. Забелязах петима драгари в ливреите на Феникс. Бяха смръщени, но не предприемаха нищо. Реших, че очакват заповеди.
По това последно каре минах много бавно. Започнах да чувам викове. Щом завих на ъгъла, единственото, което успях да видя, беше стена от драгари, подредени по цялото протежение на Дърводелска, между Зърнената борса и големия склад на Моли. Виждаха се още униформи. Отново се огледах за възможни убийци и почнах да се придвижвам през тълпата.
„Шефе?“ „Да?“
„Ами ако се е скрил в тълпата и те чака?“
„Ти ще го забележиш, преди да ми е скочил“.
„Ами… добре“.
Лойош имаше известно основание, но нищо не можех да направя. Да минеш през гъсто човешко множество, без никой да те забележи, съвсем не е от най-лесните неща, освен ако случайно не се казваш Крейгар. Трябваше да вложа в това цялото си внимание, което означаваше, че нищо нямаше да остане за онзи, който можеше да се опита да ме убие. Трудно е да се опише как се прави, но въпреки това е нещо, което може да се научи. Включва цял куп най-дребни неща, като например да държиш вниманието си фокусирано в същата посока като всички около теб; удивително е колко помага. Понякога ръгаш с лакът някой в ребрата, защото ако не го сръгаш, ще те забележи. Трябва да уловиш ритъма на тълпата и да се превърнеш в част от нея. Зная, че звучи смешно, но е най-доброто, което мога да направя. Учеше ме Кийра Крадлата, а дори и тя не може да го обясни. Но в случая обясненията са без значение. Добрах се до предната част на тълпата, без да привлека внимание, и толкова. И след като се озовах най-отпред, разбрах защо е цялото това вълнение.
Предполагам, че когато за пръв път чух Коути да говори за вдигане на барикади, съм си представял примерно, че ще намерят две-три каруци трупи и ще ги накамарят през улицата достатъчно високо, за да не могат хората да ги минават. Но изобщо не се оказа това. Барикадата като че ли беше вдигната от всичко, което не е трябвало повече на някого. О, мяркаше се тук-там и по някоя греда, разбира се, но това беше само началото. Виждаха се счупени столове, части от маси, повредени градински сечива, дюшеци, останки от дивани, дори един голям порцеланов умивалник с щръкнала във въздуха канална тръба.
Барикадата запълваше изцяло пресечката и видях, че зад нея се вдига тънка струя дим, сякаш някой беше запалил там огън. От другата страна имаше може би петдесетина души — гледаха драгарите и слушаха обидите им, без да отговарят. Източняците и текла, които пазеха барикадата, имаха тояги, ножове и малко повече саби и мечове, отколкото бях видял предния ден. Тези откъм моята страна бяха невъоръжени. Стражите на Феникс — видях двайсетина — държаха оръжията си прибрани в ножниците. От време на време някой драгар понечваше да се покатери през барикадата и тогава десет-петнайсет източняци просто излизаха пред него, заставаха плътно един до друг и той слизаше обратно. Когато това ставаше, униформените като че ли настръхваха и започваха да гледат много внимателно, готови да се задействат, но отново се отпускаха, след като драгарът слезеше.
Една волска кола приближи по улицата от другата страна и трима източняци отидоха и заговориха на коларя, който се оказа драгар. Поприказваха малко и чух, че коларят изруга, но после обърна и подкара натам, откъдето беше дошъл.
Ставаше точно както бе казала Коути: не пускаха никого в или извън Адриланка. Бяха вдигнали истинска стена и не стига това, ами източняците зад нея бяха готови да се разправят с всеки, който я изкатери. Никой не можеше да мине през тях.
След като видях, каквото исках да видя, тръгнах към жилището на Кели с предположението, че нещата извират оттам. Не бързах обаче и направих две отклонения по други улици, които пресичаха Дърводелска, за да видя дали нещата са същите. Същите бяха. Най-голяма беше тълпата на Дърводелска и Коларска, защото там кръстовището беше най-голямо и оживено, но другите, които проверих, също се оказаха здраво блокирани. Погледах и няколко повторения на сцени, на които вече бях свидетел. Започна да ми става досадно и продължих.