— Птиче ли? Феникс? Стражата значи? Това ми хареса. И лорд Хааврен ще го хареса. Не, не съм. Не бъди глупав. За кого работиш?
— Ъ?
Сритах го в свивката на коляното и той седна. Опрях коляно на гърдите му и почти опрях ножа в лявото му око. Повторих въпроса си.
— За никого не работя — каза той. — Сам съм си.
— Значи мога да направя с теб каквото си поискам и никой няма да те защити, така ли?
Това постави нещата в друга светлина.
— Не, имам си протекция.
— Аха. Кой?
Очите му се спряха на джерега, извезан на наметалото ми, той облиза устни и рече:
— Не ща да се забърквам.
Усмихнах се свирепо.
— Малко ли си се забъркал вече?
— Да, ама…
Причиних му малко болка и той изохка. Попитах:
— Кой те пази?
Каза ми някакво източняшко име. Не го познавах. Махнах ножа от лицето му, отпуснах малко хватката и казах:
— Така. Аз работя за Кели. Знаеш кой е Кели, нали? — Той кимна. Продължих: — Добре. Не искам да те виждам повече по улиците. От този момент си извън бизнеса. Ясно? — Той кимна пак. Сграбчих кичур от косата му, срязах го с ножа, показах му го и го прибрах. — Вече мога да те намеря по всяко време. Ясно? — Разбра ме. — Добре. Ще се върна тук след няколко дни. Да се уверя, че хубавата млада дама не е пострадала. Ако е, ще си занеса вкъщи парчета от теб. Ако не я намеря, няма да се занимавам с парчета. Това разбра ли? — Явно, че все още се разбирахме. — Много добре. — Оставих го. От парцалчето нямаше и помен.
Излязох от хана, повървях половин миля и влязох в някаква изба. Попитах домакина — грозен кривоглед тип — дали знае къде мога да намеря малко „действие“.
— Действие ли?
— Действие. Нали знаеш, шерийба, камъчета с’янг, такива работи.
Гледа ме тъпо, докато не му подадох един империал през тезгяха. Тогава ми даде адрес няколко врати по-надолу. Изпълних му указанията и разбира се, намерих мястото, с три маси шерийба в действие. Забелязах типа, който го въртеше, седнал с гръб към стената и задрямал.
— Здрасти — казах му. — Извинявай за безпокойствието.
Той отвори едно око.
— Е?
— Знаеш ли кой е Кели?
— Ъ?
— Кели. Нали се сещаш, оня дето затвори целия…
— Аха. И к’во?
— Бачкам за него.
— Ъ?
— Бизнесът приключи. Край на играта. Затворено. Разкарай ги всички оттук.
Помещението беше малко и не правех усилие да говоря тихо. Играта беше спряла и всички ме гледаха. Също като сутеньорчето, типът забеляза стилизирания джерег на наметалото ми. Изглеждаше объркан.
— Виж — каза ми, — не те знам кой си, нито каква игра играеш…
Приложих един трик на стражата Феникс… шлевнах го по бузата с дръжката на една кама, след което размахах камата. Викам:
— Това изяснява ли нещата?
Чух раздвижване зад гърба си.
„Неприятност ли, Лойош?“
„Не, шефе. Напускат“.
„Добре“.
След като заведението се опразни, го оставих да стане и казах:
— Ще те проверявам. Ако заваря бизнесът пак да се върти, ще ти скъсам задника. Айде, да те няма.
Напусна много бързо. Аз излязох по-бавно. Позволих си да се изхиля злобно, просто защото ми се прищя. Докато приключа, вече се стъмваше и бях тероризирал три курви, също толкова сводници, две крупиета, едно лихварче и един „чистач“.
Добра работа като за един ден, реших. Тръгнах обратно за кантората, да поговоря с Крейгар и да задействам втората част от плана си.
Крейгар реши, че съм луд.
— Ти си луд, Влад.
— Сигурно.
— Те просто ще те изоставят до един.
— Ще продължавам да им плащам.
— Как?
— Забрави ли, че съм богат?
— Колко време може да продължи това?
— Няколко недели, от които ще ми трябва само една.
— Една?
— Да. Днес разшавах Херт и Кели и ги насъсках един срещу друг. — Описах му набързо действията си през деня. — Ще им трябва може би около ден, на всеки от двамата, да се сетят кой всъщност е бил. Херт ще хвърли срещу мен всичко, с което разполага, а Кели…
— Да?
— Почакай и ще видиш.
Крейгар въздъхна.
— Добре. Искаш от утре заранта всичкият ти бизнес да затвори. Чудесно. Всеки се покрива за една неделя. Чудесно. Казваш, че можеш да си го позволиш, добре. Но другото, в Южна Адриланка, не го разбирам.
— Какво има за разбиране? Просто продължаваме това, което започнах днес.
— Но пожарите? Взривовете? Това не е начинът да…
— Разполагаме с хора, които могат да го свършат добре, Крейгар. Все пак сме се учили при Ларис, нали?
— Да, но Империята…
— Точно.
— Не разбирам.
— Не е нужно. Просто се оправи с подробностите.
— Добре, Влад. Играта е твоя. А нашите места? Като това например.
— Мда. Свържи се с Патрула на кучките. Пълна магическа защита, включително телепортни прегради, и увеличи наличния персонал. Мога да…