И въпреки това не можех, дори и сега, да се смятам за един от тях. Може би бях, но не можех да се насиля да го повярвам. Само веднъж в живота си се бях мразил искрено, и то беше, когато Херт ме пречупи и ме накара да проумея факта, че животът е нещо повече от волята да успееш; че понякога, колкото и упорито да се старае човек, има неща, в което просто не може да успее, защото силите около него са по-силни от самия него. Това беше единственият път, когато съм се мразил. Да се поставя в първата група означаваше да се намразя отново, а не можех да го направя.
И тогава къде ме оставяше всичко това? Навсякъде и никъде. Отвън, гледащ навътре. Неспособен да помага, неспособен да пречи; коментатор на театъра на живота.
Вярвах ли си го? Замислих се, но отговор не дойде. От друга страна, определено въздействах на Кели. На Херт също, между другото. Това може би трябваше да ми стига. Забелязах, че въздухът е станал леден, и осъзнах, че вече съм по-спокоен и би трябвало да си намеря някое по-безопасно местенце.
Тъй като вече бях на Малаковия кръг, се отбих в кантората и казах „здрасти“ на няколкото души, които още работеха. Заварих вътре и Мелестав.
— Още не си се прибирал.
— Да, все по нещо извира и ако не държа нещата организирани, тия тъпаци ще прецакат всичко.
— Херт още ли се опитва да ни спипа?
— Само малко. Голямата новина е, че Империята се е раздвижила в Южна Адриланка.
— Какво?!
— Преди около час е дошла цяла рота стражи и са окупирали района все едно, че е източняшки град.
Зяпнах го.
— Някой пострадал ли е?
— Няколко десетки източняци са убити или ранени.
— А Кели?
— Не, от неговите не е пострадал никой. Нали се преместиха.
— Да. Какъв е поводът?
— Безредици, такива неща. Ти не очакваше ли точно това?
— Не чак толкова бързо или с толкова сила, и с толкова жертви.
— А бе, нали ги знаеш стражите. Не обичат да се разправят с източняци.
— Да. Знаеш ли новия адрес на Кели?
Той кимна и ми го надраска на един лист. Погледнах и разбрах, че мога да намеря мястото. Беше само на няколко карета от старото.
— А, между другото — каза Мелестав, — Пръчките иска да те види. Мислеше за утре, но още се мотае тук в случай, че се отбиеш тази вечер. Да го повикам ли?
— О, да. Прати го при мен.
Влязох в кабинета си и седнах. След няколко минути Пръчките влезе и каза:
— Мога ли да поговоря с теб за минута?
— Разбира се.
— Баджинок го знаеш, нали?
— Да.
— Искаше да му помогна да те прецака. Нали каза, че държиш да знаеш за тези неща.
Кимнах.
— Държа. Добре, имаш бонус.
— Благодаря.
— Кога говори с теб?
— Преди около час.
— Къде?
— В „Пламъка“.
— Кой беше с теб?
— Никой.
— Добре. Пази се.
Пръчките измърмори нещо и се изниза. Примигах. Какво ми ставаше? Нито бях стъписан, нито уплашен. Дотам ли я бях докарал, че да не ми пука? Не, пукаше ми. Дано само нищо не му се случеше. Той също така беше разпознал Квайш, а тези две неща можеха да го превърнат в доста сочна цел.
Всъщност в неустоима цел.
А защо да чакат? Преди час ли каза? Тази работа не беше от най-трудните, а Херт разполагаше с доста хора, за които рязането на гърла си беше част от професията.
Станах.
— Мелестав!
— Да, шефе?
— Пръчките излезе ли?
— Така мисля.
Изругах и затичах през сградата след него. Някакъв тънък гласец в главата ми заповтаря „прецакване“ и се зачудих. Отворих вратата и Лойош излетя пред мен. Излязох на улицата и се огледах.
Ами — и да, и не.
В смисъл, имаше прецакване, но не бях аз прецакваният. Видях Пръчките и видях тъмната фигура, приближаваща го бързо откъм гърба. Изревах:
— Пръчки!
Той се обърна, пристъпи встрани, и в този момент тъмната фигура залитна към него и се олюля. Чу се глухо тупване от тоягата на Пръчките и убиецът се срина на улицата. Чак тогава осъзнах, че съм хвърлил ножа. Отидох при тях.
Пръчките измъкна ножа от типа в краката ни, изтри го в наметалото му и ми го подаде. Накарах го да изчезне.
— Светна ли го?
Той поклати глава.
— Ще се оправи, мисля, ако се събуди преди да му е изтекла кръвта. Да го разкараме ли оттук?
— Не. Остави го така. Ще накарам Мелестав да уведоми Баджинок, че е тук, да дойдат да си почистят.
— Окей. Благодаря.
— Няма за какво. Ама внимавай, ей!