— А какво има там?
— Момчетата ще ходят в „Рай“. Нашите, от потока.
— Какъв е този рай?
— Жесток! На „Красний Октябър“, където преди това имаше фабрика за шоколади. Ще докарат някакъв супер моден швед, а насред клуба, само слушай, има басейн, в който ще лудува олимпийският отбор на Русия по синхронно плуване! Е, женският, но пък олимпийски! Яко, нали? Ще ходим ли?
— А ще ни пуснат ли? Там има фейсконтрол и всякакви такива.
— Е ти твоя фейс в огледалото виждала ли си го? Ще им бъдеш главната звезда, даже шведа ще засенчиш! Ще ти се молят, по очи ще ти падат! А пък аз ще се скрия под полата ти и ще се промъкна някак.
— Всъщност мислех да облека минижуп — изхихика най-накрая Вера.
— Да… Лошо. Няма да се събера целият отдолу. Но задължително трябва да се пробва! Късметът обича смелите! Спокойно, не се шашкай, момчетата ще ми направят пропуск — за мен плюс един.
На гарата си купиха „Клинско“, чукаха се със зелените бутилки и се смееха. Взираха се в синята вечер, чакаха от дълбините й да се появи димитровската електричка. Под лампите пърхаха нощни пеперуди, железопътният вятър галеше бузите с прохладна ръка, от мазните релси миришеше на мазут, минаващите край тях товарни влакове се стараеха да вкарат потракването на колелата си в ритъма на „Каста“, която двамата с Вера слушаха на един чифт слушалки, и колко добре беше, че Вера не можеше да се отдалечи от Иля повече, отколкото позволяваше кабелът им.
Изпитваше ужасна нужда точно в онази вечер да отиде в Москва с вечерната пиянска електричка, пълна със събрани от цялата област клубъри като тях, споглеждащи се непознати, изпълнени с едно и също очакване.
Изпитваше ужасна нужда да си го позволи след юнската сесия, когато вече е невъзможно да се мисли, когато оперативната памет се е задръстила окончателно и вече няма къде да се запомня, когато от тебеширения прах си получил астма, от професорското мърморене, което се долавя от последните чинове като жужене на муха — мигрена, а преди да влезеш при изпитващите екзекутори — тремор. Да почувства, че е преминал през тази задушна приемна и напред вече е истинското лято, лятото приключение, лятото пътешествие, лятото любов, най-дългата ваканция, точно както в училище. Искаше да се гмурне в танцуващата тълпа, в опиянението, да се нагълта с радост до пръсване и да закусва в седем сутринта с пулсираща глава в някой „Кофехауз“ и шумно да шепнат един на друг банални прозрения, пиянски откровения.
Срещу мазни десетачки рошави бардове пееха фалшиво балади и неясно шансони, надвиквайки бученето на вагоните. Продаваха се луминесцентни тръбички, циганки просеха милостиня, а Вера и Иля се целуваха. Купиха си тръбички, фехтуваха се, после ги сгънаха в гривни и се свързаха чрез тях. Електричката все по-бързо беше всмуквана в нощна Москва като в черна дупка и от самата сърцевина, от клуба „Рай“, отвъд хоризонта на събитията, противно на всички закони на физиката, долиташе мощният бас на усилваща се музика, от който тялото изтръпваше, а сърцето биеше трескаво.
Иля се нуждаеше от това, Вера също.
Той учеше във филологическия факултет на МГУ, а тя — по име в Московската финансово-юридическа академия, но по география — в Лобня и на улица „Промишлена“. Той се учеше за мечтател, тя за прагматик. За нея — основи на счетоводните отчети и финансова грамотност, за него — европейска литература на двайсети век.
Колегите на Иля бяха измъчени за любов шестнайсетгодишни момичета, разтворили листенца росянки, хулиганки московчанки. Такива записват филология само заради езиците и литературата, за да могат от книжната коприна и романо-германските придихания да изплетат сребристите паяжини на женската магия. И единиците момчета в потока за тях са първите мушички, макар и разглезени: това изпитание е по-жестоко и по-сигурно.
Съучениците на Вера бяха подстригани подмосковни здравеняци с бретони като на ризеншнауцери и с кучешки навици, бъдещи чиновници кооператори. С такива винаги знаеш как ще протече разговорът: всичките им реплики са известни предварително, може и да не ги заговаряш. И целият романс се знае как ще протече, и бракът, и пенсионирането.
За него Москва, за нея скука.
А ученическата любов е стайна, тръгнеш ли да я прехвърляш от саксията във възрастния живот — ще обрасне с плевели.