— Знаеш ли — каза му тя, — този път можем да го направим различно. Можеш да ми позволиш да те повиша в шериф, да си намериш заместник и да постъпим както е редно.
— Заместник съм почти толкова дълго, колкото вие сте кмет, госпожо — засмя се Марнс. — Вече не се надявам на нищо друго, освен да умра някой ден.
Джанс кимна. Едно от нещата, които харесваше в Марнс, бе, че мислите му бяха толкова черни, че в сравнение с тях нейните собствени изглеждаха блестящо сиви.
— Опасявам се, че този ден бързо наближава и за двама ни — отбеляза тя.
— Предполагам, че това е самата истина. Никога не съм имал намерение да надживея толкова много хора. И със сигурност не вярвам да надживея вас. — Марнс поглади мустака си и се зазяпа в гледката отвън.
Джанс му се усмихна, отвори най-горната папка и се зае да изучава първата биография.
— Това са трима добри кандидати — продължи Марнс. — Точно както ми поискахте. Ще се радвам да работя с когото и да е от тях. Жулиета — мисля, че нейното досие е средното — би била първият ми избор. Работи долу в Механичния. Не се качва много нагоре, но аз и Холстън… — Марнс направи пауза и се прокашля.
Джанс го погледна и видя, че очите на заместника се бяха насочили към онази тъмна извивка на хълма. Той сложи ръка на устата си и се престори, че се е закашлял.
— Извинете ме — рече. — Та, както казвах, преди няколко години двамата с шерифа работехме по един смъртен случай долу. Тази Жулиета — сега се сещам, че май предпочита да й казват Джулс — е истинско съкровище. Умът й е остър като бръснач. Много ни помогна в онзи случай — наблюдателна е, умее да се оправя с хората, дипломатична е, но твърда. Не мисля, че често се качва над осемдесетия. Със сигурност е от онези дълбоко долу. От доста време не сме имали човек от там.
Джанс прехвърли досието на Жулиета, провери родословното й дърво, историята на купоните, които е ползвала, сегашната й заплата в читове. Водеше се началник-смяна с добри оценки. Не беше печелила лотарията.
— Никога ли не се е омъжвала? — попита Джанс.
— Не. Май я няма много по тази част. Нали се сещате, механик е. Бяхме долу цяла седмица и видяхме как се занасят момчетата с нея. Може да си избере когото иска от тях, но явно е решила да не го прави. Тя е от онези хора, които правят впечатление, но предпочитат да останат сами.
— Със сигурност е направила впечатление на теб — натърти Джанс и моментално съжали за думите си.
Прокле се за нотката на ревност, която се беше промъкнала в гласа й.
— Ами, нали ме знаете, кмете — Марнс премести тежестта си на другия крак, — винаги преценявам кандидатите и правя всичко възможно да не ме повишат.
Джанс се усмихна.
— Ами другите двама? — Тя провери имената, като се чудеше дали изборът на човек от дълбоко долу е добра идея.
Или може би се безпокоеше, че Марнс си пада по тази жена. Името Питър Билинг й беше познато. Той работеше няколко етажа по-надолу в Съдебния, като чиновник или помощник на съдията.
— Ако трябва да съм честен, госпожо, те са просто пълнеж, за да изглежда всичко честно. Както казах, бих работил с тях, но мисля, че Джулс е вашият човек. Отдавна не сме имали жена за шериф. Това ще увеличи популярността ви за наближаващите избори.
— Това няма да е причината да изберем нея — отбеляза Джанс. — Когото и да изберем, той вероятно ще е още тук дълго след като нас няма да ни има…
Тя не довърши, защото си спомни, че беше казала същото за Холстън, когато избраха него.
Джанс затвори папката и отново насочи вниманието си към екрана на стената. В подножието на хълма се беше образувало малко торнадо от прах, което бясно се въртеше. Вихрушката набра сила, разду се до по-голям конус, без да спира да се върти като детски пумпал върху трептящия си връх, докато се насочваше към сензорите, които леко искряха под бледите лъчи на изгрева.
— Мисля, че трябва да отидем да се срещнем с нея — каза накрая кметът.
Папките още стояха в скута й, а пръстите й, съсухрени подобно на свитъци пергамент, си играеха с острите ръбове на ръчно изработената хартия.